ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
София, 26.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6215 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.М. като процесуален представител на СОУ „П.Х.” [населено място], [община], срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд /КОС/ от 28.VІІ.2014г. по в.гр.д. № 195/2014г.
Ответникът по касационната жалба А. М. С. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адв. Д.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 28.VІІ.2014г. КОС е отменил решението на Момчилградския РС от 07.V.2014г. по гр.д. № 10/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от А. М.С. срещу СОУ „П.Х.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор на СОУ” със заповед от 08.ХІ.2013г. на основание чл.328 ал.1 т.8 – поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност, е незаконно, тъй като не е било налице посоченото основание за уволнение. Взето е предвид, че: със заповед от 07.VІІ.2009г. на министъра на образованието и науката е извършено сливане между Основно училище /ОУ/ „П.Х.” [населено място] и Държавна гимназия „П.Х.” [населено място] в Средно общообразователно училище /СОУ/ „П.Х.”; на длъжността „директор” на нововъзникналото училище е бил преназначен ищецът, а директорът на ОУ Б. Ш. е бил уволнен поради съкращение; след отменяване на уволнението на Ш. с влязло в сила решение възстановеното му трудово правоотношение отново е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ и също е отменено като незаконно с влязло в сила решение. В случаите на преобразуване чрез сливане трудовите правоотношения на работниците и служителите в преобразуващите се предприятия се запазват в предприятието – правоприемник по силата на чл.123 ал.1 т.1 КТ. Длъжността, на която е възстановен Б.Ш., не е идентична със заеманата от ищеца, тъй като при правоприемника СОУ са налице /в смисъл запазили са се по смисъла на посочената разпоредба, преминали са при правоприемника/ две самостоятелни длъжности „директор”, за което е без значение, че в поименното щатно разписание е предвидена само една щатна бройка.
В изложението на СОУ „П.Х.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „при преобразуване чрез сливане следва ли в щатното разписание за длъжностите и в поименното разписание при правоприемника да бъдат посочени и те да обхващат всички длъжности на сливащите се предприятия”, който бил от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По единствения поставен от касатора въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната практика на съдилищата, че и при сливане на предприятия в щатното разписание на правоприемника се отразяват длъжностите, с които предприятието занапред ще осъществява дейността си. Невключването в щатното разписание на останалите длъжности, които по силата на чл.123 ал.1 КТ също преминават при правоприемника, означава съкращаването или трансформирането им по преценка на работодателя в зависимост от конкретните обстоятелства.
Ето защо и тъй като касаторът не е поставил въпрос във връзка с решаващия извод на въззивния съд за липса на идентичност между длъжността на ищеца и тази, заемана от Б.Ш. преди уволнението му, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация – ищец следва да бъдат присъдени 360лв. разноски за настоящата инстанция, платени по договор за правна защита и съдействие от 24.ІХ.2014г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд № 173 от 28.VІІ.2014г. по гр.д № 195/2014г.
ОСЪЖДА СОУ „П.Х.” [населено място], [община], област К., да заплати на А. М. С. от [населено място] 360лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: