ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
София , 14.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на …………………………………………………………….
април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 417/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано с по касационна жалба на Й. Х. Й. чрез процесуалния й представител адвокат Г от АК гр. П., срещу въззивното решение № 1* от 13.10.2008 г. по в. гр. д. № 1571/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставена решение № 2 от 10.01.2008 г. по гр. д. № 3598/07 г. на Пловдивския районен съд за допускане на делба на недвижим имот в гр. П., подробно описан, при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки съделител. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения въпрос за допустимостта на съдебната делба при липса на спор или противоречие между съсобствениците, без да е направен опит за доброволно уреждане на отношенията по повод на общата вещ, което води до липса на засегнат интерес и неоснователно прибягване до съдебна защита от страната, възбудила производството за съдебна делба. Касаторът счита, че произнасянето от Върховния касационен съд по тези въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата М. В. П. счита жалбата за неоснователна, А. В. П. , действащ лично и със съгласието на Й. П. , не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е представен констативен нотариален акт № 140/04 г., с който в производство по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ страните по делото са признати за съсобственици на общата вещ, при равни права – по 1/3 ид. ч. Извършеното нотариално удостоверяване не е оспорено от съделителите и затова съдът приел за доказано наличието на съсобственост при посочените квоти. За да уважи иска за делба, съдът в двете инстанции се позовал на чл. 34 ЗС и на изразеното и от касатора П. съгласие. Дори и да не е налице такова, то делбата следва да се допусне, тъй като с извършването й съсобствеността върху вещта се прекратява.
В производството по иска за съдебна делба същественият въпрос е да се установи наличие на съсобствена вещ и дяловете на съделителите. Спор по тези въпроси по делото не е съществувал, поради което само на това основание следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за пръв път се е произнесъл по даден правен спор или изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Във всички случаи повдигнатият с касационната жалба въпрос следва да е съществен, т. е. да е свързан с решаващите съображения на съда, обосноваващи изводите му за съществуването, респективно за несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото.
В случая възражението на касатора, че съдебната защита на претендираното субективно материално право на делба не се предхожда от доброволно уреждане на отношенията, предпоставка за което е липсата на спор между съделителите, е прието за неоснователно предвид нормата на чл. 34 ЗС, според която всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Като предпоставка за допустимост на съдебното производство нормата не поставя изисквания от рода на посочените от касатора. По приложението й не е налице неяснота или непълнота както на правната уредба, така и на тълкуването й от съдилищата. При наличието на съсобствена вещ правилно съдът е приел иска за делба за основателен и го е уважил.
В обобщение, предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
На ответницата по касация М. П. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 250 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 13.10.2008 г. по в. гр. д. № 1571/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. Х. И. да заплати на М. В. П. сумата 250 /двеста и петдесет лв./ лева -разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: