РЕШЕНИЕ
№ 510
София, 14.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Анета Иванова, като обсъди докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1059/08 година /по описа на IV-то Г. О./, И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал. 1, б.“ а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба от С. Н. С. срещу въззивното решение № 777 от 18.12.2007 г. по в. гр. д. № 889/07 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация Е. С. Н. и М. С. Н. считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С решение № 682 от 29.12.2000 г. по гр. д. № 1394/97 г. на Плевенския окръжен съд в дял на С. Н. С. на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ е поставен недвижим имот на стойност 3 400.00 лева, подробно описан, а за уравнение в дял на Ц. В. П. е поставен лек автомобил на стойност 600.00 нови лева и съделителят С е осъден да й заплати 1 400.00 нови лева, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане на решението в сила.
С решение № 69 от 23.05.2007 г. по гр. д. № 381/87 г. на Плевенския районен съд, оставено в сила с обжалвания съдебен акт, възлагателното решение е обезсилено на основание чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, а делбеният имот е изнесен на публична продан.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че съделителят С не е представил доказателства в 6-месечния срок от влизане в сила на 29.12.2000 г. на възлагателното решение да е заплатил дължимата сума на съделителката П или на наследниците й по закон след смъртта й на 27.01.2002 г. Налице е пълно неизпълнение на паричното задължение за заплащане уравнението на дяловете, поради което са налице предпоставките на чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ за обезсилване на решението.
Спорът по делото е дали сумата от общо 51 000.00 стари лева, изплатена от С. Н. на Ц. П. през периода от 14.04.1997 г. до 09.12.1998 г., за което са представени няколко разписки за пощенски записи, представлява надлежно изпълнение на паричното задължение по решението за възлагане от 29.12.2000 г.
В тази насока по делото е установено, че с предходно решение от 08.07.1996 г. по гр. д. № 381/87 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с решение от 17.03.1997 г. по гр. д. № 858/96 г. на Плевенския окръжен съд, имотът е бил възложен на същия съделител, за уравнение дела на Ц. П. са присъдени 40 000.00 стари лева, платими на равни месечни вноски в едногодишен срок от влизане на решението в сила, и поставен в неин дял лек автомобил.
Тези влезли в сила съдебни актове са били отменени по реда на надзора с решение № 863 от 10.12.1997 г. по гр. д. № 680/97 г. на ВКС на РБ, 1-во г. о. Затова правилно съдът е приел, че доказателствата касаят платени суми съгласно възлагателното решение от 08.07.1996 г. Правилно съдът е преценил и правния ефект на извършеното плащане. Както е разяснено в т. 10 на TP № 1/04 г. на ОСГК на ВКС, задължението за плащане на определеното с възлагателното решение уравнение на дял /заедно с лихвите/ е парично и при преценката за точното му изпълнение важат общите способи на ЗЗД, в т. ч. прихващане чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, доколкото компенсаторният ефект настъпва в рамките на 6-месечния срок от влизане в сила на възлагателното решение.
След подаване на молбата за обезсилване на възлагателното решение с твърдение, че съделителят-длъжник не е погасил паричното си задължение за уравнение на дял, касаторът е възразил, че е налице надлежно изпълнение – молба до Плевенския районен съд от 16.01.2007 г., и е представил писмени доказателства за плащане на задължение за уравнение на дял, вменено му с предходно възлагателно решение, кредитор по което е същата съделителка. Това плащане не съставлява друго надлежно изпълнение, тъй като с оглед на размера – 51.00 нови лева, то не погасява дължимото обезщетение, което възлиза на 1 400.00 нови лева, ведно с лихвите, чийто размер понастоящем не е и установен.
Възражението за прихващане със суми, дължими на касатора от Е. и М. Н. като наследници по закон на Ц. П. , не е разгледано от въззивния съд по съображения, че тези правоотношения са ирелевантни при преценката за наличие на хипотеза по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
Следва да се посочи, че при висящността на делото пред Плевенския окръжен съд, където устните състезания са приключили на 05.12.2007 г., не са представени доказателства за присъдено в полза на касатора парично вземане. Копието от невлязло в сила решение № 270 от 17.12.2007 г. по в. гр. д. № 158/07 г. на Великотърновския апелативен съд, видно от което Е. и М. Ст. Н. дължат на С. Н. С. 3 150.00 лева, не е съобразено от въззивния съд, тъй като е представено с молба от 20.12.2007 г. След като документът не е приобщен към доказателствения материал по предвидения за това процесуален ред, то и касационната инстанция не може да се произнесе по основателността на така заявеното от касатора правопогасяващо възражение.
Като постановено в отсъствие на въведените касационни отменителни основания, обжалваното въззивно решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да се остави в сила.
При този изход на делото и предвид направеното искане, на ответника по касация М. Н. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на в размер на 300.00 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 777 от 18.12.2007 г. по в. гр. д. № 889/07 г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. С. да заплати на М. С. Н. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на в размер на 300.00 /триста лв./ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: