О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307/25.05.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5344 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6974/ 30.08.2016 г. по гр. д. № 2156/ 2016 г., с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № I-35-295/ 13.11.2015 г. по гр. д. № 3267/ 2011 г. на Софийски районен съд, отхвърля исковете на В. А. Волева срещу В. Й. И., Д. К. Р. и Д. Г. Р. с правна квалификация чл. 76 ЗС за предаване на владението на апартамент № 10 в [населено място], [улица], ет. 4.
Решението се обжалва от ищцата В. А. Волева с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:
1. Периодът от скритото отнемане на владението до установяването от владелеца счита ли се за прекъсване на владението?
2. В случай, че се докаже, че е налице непрекъснато владение до отнемане на владението по скрит начин, следва ли да се счете, че същото е прекъснато, след като отнемането е установено непосредствено след това?
3. Кой е релевантният момент за непрекъснато 6-месечно владение при иска по чл. 76 ЗС – откриването на отнетото по скрит начин владение или самото отнемане?
4. Задължително ли е за въззивния съд възприетото от касационната инстанция по отношение на датата на отнемане на владението и следва ли да се съобрази с мотивите на касационното определение?
5. Към кой момент следва да е налице владението при иск по чл. 76 ЗС – към датата на отнемане на владението или към датата на узнаване за отнетото владение?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение, а допълнителното основание за допускане на касационния контрол извежда от всяко едно предвидено в чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е в противоречие с чл. 76 ЗС и противоречи на събраните доказателства. Претендира разноските по делото.
Ответниците, ответници и по касация, възразяват, че въпросите на обуславят решението, а то е правилно. Претендират разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, при спазване на срока от чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивното решение е постановено, след като с определение № 311/ 08.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1162/ 2014 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване и е отменил определение, с което е било прекратено производството поради неспазване на 6-месечния срок от чл. 76 ЗС. В касационното определение е указано, че с решението по същество следва да се реши и спорът дали и кога точно владението на апартамента е било отнето от касатора (за случая – по скрит начин).
С въззивното решение указанията са зачетени. Исковете по чл. 76 ЗС са разгледани по същество, но са отхвърлени. Въззивният съд е приел, че събраните доказателства установяват, че ответниците са предприели и завършили действията по отнемане на владението на касатора върху апартамента в периода 21 – 23.07.2010 г. Добавил е, че е различна датата, зададена в исковата молба – 26.07.2010 г. Достигнал е до извода, че разликата е достатъчна, за да изключи владелческата защита.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че само четвъртият (процесуалноправен) въпрос е близък да обуславящите изводи на въззивния съд. Въпросът е формулиран некоректно, доколкото касационното определение не възприема конкретна дата на отнетото владение. Основание за прецизиране на въпроса няма (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г., ОСГТК на ВКС). Въззивният съд е зачел указанията в касационното определение и с решението по същество е решил спора дали и кога точно ответниците са отнели владението на апартамента от касатора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че само още един (процесуалноправен) е въпросът с обуславящо значение за решението. Въпросът е, правилно ли е съдът да отрече защитата по иска по чл. 76 ЗС само поради това, че събраните доказателства сочат да е различен моментът на отнемане на владението от този, въведен в исковата молба. Различни са въпросите, които касаторът повдига. Това изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК. Излишно е да се обсъждат въведените от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Законовото изискване за допускане на касационния контрол е общото основание – поставянето на правен въпрос с обуславящо значение за въззивното решение – касаторът да допълни с основание от чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът е длъжен да репарира разноските, които ответникът по касация Д. Р. е извършил и пред настоящата инстанция. Такава претенция има заявена и от другите двама ответници по касация, но липсват доказателства и те да са направили разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6974/ 30.08.2016 г. по гр. д. № 2156/ 2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. А. Волева ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. Р. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.