О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр.София, 26.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 419 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от Кмета П. Р., чрез адв. В. Х., срещу въззивно решение №112/17.10.2014г., постановено по възз.гр.д.№1457/ 2014г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №1199/06.06.2014г. по гр.д.№1300/2013г. на РС – Бургас в обжалваната му част за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.3 КТ в размер на сумата 7 413.63лв. в полза на П. Г. К..
В касационната жалба се поддържат доводи, че въззивното решение е недопустимо; а евентуално, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.281 т.2 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изтъкнати са доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид формирана сила на пресъдено нещо по предходно дело между същите страни и по същия правен спор. Наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с произнасянето на касационната инстанция по въпроса – „Когато съдът е бил сезиран с искане за присъждане на обезщетение за определен период, но е присъдил такова за по-кратък период от претендирания, силата на пресъдено нещо разпростира ли се по отношение на целия период, за който е поискано обезщетението”.
Ответникът по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, е представил писмен отговор, в който поддържа становище за липса на предпоставки за селектиране на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че с влязло в сила решение по гр.д.№3915/1994г. на РС – Бургас, дисциплинарното уволнение на ищеца е отменено и той е възстановен на заеманата до тогава длъжност. В законоустановения срок служителят се явил, за да я заеме, но работодателят не го допуснал с мотив, че е приета нова структура на общинската администрация, в която процесната длъжност не фигурира. Изяснено е, че по предходни, водени между същите страни и на същото основание – чл.225 ал.3 КТ – дела, на ищеца са присъдени обезщетения за незаконното му недопускане до работа за времето – от 28.03.1996г. до 01.04.1997г.; и от 09.12.1999г. до 25.10.2010г. Въззивният съд е констатирал, че с настоящата искова молба ищецът претендира обезщетение по чл.225 ал.3 КТ за последващ период от време – от 25.10.2010г. до 18.02.2013г., поради което е приел, че предходните влезли в сила съдебни решения не са формирали сила на пресъдено нещо и процесът е допустим. Посочено е, че изрично в диспозитива на съдебните решения е фиксирано времето, за което се присъжда търсеното обезщетение, а само той е източникът на сила на пресъдено нещо. При липсата на доказателства за заявения с настоящата искова молба период – от 25.10.2010г. до 18.02.2013г. – да е налице произнасяне на съда по спор между същите страни и със същия предмет, е направен извод за допустимост на предявения иск и основателност до размера на сумата 7413.63лв. При възприемане базата за изчисляване на обезщетението по чл.225 ал.3 КТ, въззивният съд е съобразил разрешението, дадено на този въпрос с ТР№2/12.12.2013г. по т.д.№2/2013г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на така възприетото от въззивния съд, поставените в изложението на касатора процесуалноправни въпроси, не обосновават хипотезите по чл.281 т.2 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Решението не е постановено по недопустим иск. От приложените дела не се установява за изследвания период от време – 25.10.2010г. до 18.02.2013г. – да е формирана сила на пресъдено нещо с влезлите в сила решения. Според чл. 298 ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Влязлото в сила съдебно решение установява съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца право – такова, каквото е заявено с исковата молба и е индивидуализирано в хода на производството, с всички негови характеризиращи белези – правопораждащ факт, съдържание, носители. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се очертават чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска, по смисъла на чл.298 ГПК, се формира от фактите, от които произтича претендираното субективно право, а петитумът определя вида и размера на търсената защита. Съдът изгражда своя извод за спорното субективно материално право, по отношение на което се формира сила на пресъдено нещо, вземайки предвид всички факти, които са се осъществили до приключване на устните състезания /чл.235 ал.3 ГПК/. Същевременно, това не могат да бъдат факти, които още не са се осъществили, или макар да са новонастъпили, са основание за нов иск. Решението на съда отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания.
В случая, по предходните дела между страните и в настоящото производство – общи са фактите относно – отмяната на незаконното уволнение на ищеца, възстановяването му със съдебното решение на предишната длъжност и незаконното му недопускане до работа от работодателя. Същевременно, по всяко от делата в индивидуализацията на спорното право се включва различен времеви период на недопускане до работа, отразен в диспозитива на съдебните решения. Последващият такъв период, представлява новонастъпил юридически факт, който нито би могъл да е предмет на спора, респ. нито да се обхване от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Цитираният от касатора неопределен петитум на исковата молба по предходното, водено между страните дело, относно периода на търсеното обезщетение, е конкретизиран в хода на производството като крайна дата – 25.10.2010г. Претенцията на ищеца с правно основание чл.225 ал.3 КТ е разгледана за времето от 09.12.1999г. до 25.10.2010г., поради което формираната сила на пресъдено нещо не се разпростира и върху последващия период от време, предмет на настоящата искова молба, а именно – от 25.10.2010г. до 18.02.2013г. Приетото от въззивния съд е съобразено с константната съдебна практика, според която източник на сила на пресъдено нещо е диспозитивът на съдебното решение.
Изложените съображения се отнасят и за втория въпрос, поставен от касатора. В случая, както се посочи, съдът по предходното дело е приел, че е сезиран с иск за обезщетение по чл.225 ал.3 КТ за периода от 09.12.1999г. до 25.10.2010г. и произнасянето му е в рамките на индивидуализираното в хода на производството спорно право. Поради това, формулираният от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и не е основание за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноските за касационното производство е основателно и доказано за сумата 840 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №112/17.10.2014г., постановено по възз.гр.д.№1457/ 2014г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета П. Р., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на П. Г. К. с Е. – [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 840 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.