О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 28.09.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 956/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е. В. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 2322 от 10.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1890/2016 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 14.04.2014 г. по гр. д. № 9737/2013 г. на Софийски градски съд, допълнено с решение от 11.02.2016 г., в частта за отхвърляне на предявените при условията на евентуално съединяване от Г. Е. В. против „Райфайзен сървис” ЕАД, преобразувано в Е., и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 50 851.58 лв., равностойна на 26 000 евро, претендирана съответно като обезщетение за имуществени вреди във формата на претърпени загуби от неизпълнение на задължение по договор за наем на сейф № 051 от 09.05.2011 г. и като застрахователно обезщетение за вреди от договорното неизпълнение, ведно с лихви за забава.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на исковете съобразно условията, при които са съединени, с присъждане на разноски.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация „Райфайзен сървис” ЕООД – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба, аргументирано в отговор от 07.02.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът по касация (евентуален ответник в исковия процес) ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 09.02.2018 г. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от „Райфайзен сървис” ЕООД срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на дружеството да заплати на Г. Е. В. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договора за наем на сейф. С жалбата са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281, т.3 ГПК и е поискано същото да бъде отменено, а искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен със законните последици. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор от 23.03.2018 г. Г. Е. В. е възразила срещу искането на ответника „Райфайзен сървис” ЕООД за допускане на касационно обжалване и е оспорила насрещната касационна жалба като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба на Г. Е. В. е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Г. Е. В. против предпочитания ответник „Райфайзен сървис” ЕАД, преобразуван в Е., иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че ищцата не е доказала по напълно достоверен начин проявлението на имуществени вреди в претендирания размер от 50 851.58 лв., равностойни на 26 000 евро, вследствие неизпълнение на задълженията на ответника по сключения помежду им договор № 051/09.05.2011 г. за наем на сейф. В зависимост от извода за недоказаност на основанието на иска срещу предпочитания ответник, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен искът против евентуалния ответник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) по договор за застраховка № 3400100200Р00034 с предмет застраховане на гражданската отговорност на „Райфайзен сървис” ЕАД към трети лица за загуба или повреда на оставено за съхранение имущество, които са в причинна връзка с предоставянето на касети в граждански трезор на застрахования.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че с договора за наем на сейф ответникът „Райфайзен сървис” ЕООД е предоставил възмездно на ищцата Г. В. ползването на касета № D. в специално охранявано и оборудвано помещение за съхранение на вещи с необявена стойност. Договорът е сключен за срок от една година, считано от 15.05.2011 г. до 15.05.2012 г., и с него наемодателят се е задължил да осигури неприкосновеност на касетата и да предаде на наемателя двойка ключове от ключалката на касетата срещу заплащане на възнаграждение. В периода на действие на договора са извършени престъпни посегателства върху помещението, в което се е намирала наетата от Г. В. касета, и са отнети съхранявани в касетата /и в други наети касети/ парични суми, за което е образувано досъдебно производство.
За установяване съдържанието на наетата касета ищцата е ангажирала писмени доказателства за доходите си преди и след сключване на договора и свидетелски показания за съхраняваните в касетата парични средства. Разпитаният от първата инстанция свидетел В. А. е обяснил, че е живял с ищцата на съпружески начала с намерение да сключат брак и че е разполагал с предоставено от нея пълномощно за достъп до наетата касета; В касетата ищцата съхранявала парични средства от спестявания и дарения от родителите си, които били предназначени за закупуване на жилище; Паричните средства били оставяни в касетата в пликове – зелен плик със съдържание 12 купюра от по 500 евро и още 12 плика с банкноти, като общата съхранявана сума възлизала на 26 000 евро. След преценка на показанията въззивният съд е направил извод, че същите не могат да се приемат за достоверни и да се ползват с доказателствена стойност относно релевантния за спора факт – какъв е бил размерът на депозираните за съхранение и съхранявани в касетата парични средства, поради заинтересоваността на свидетеля А.. Като е съобразил, че договорът за наем е сключен с необявено съдържание на вложеното в касетата и че няма други категорични доказателства, че към момента на извършване на престъпното посегателство в касетата са били налични твърдените от ищцата 26 000 евро, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за недоказаност и неоснователност на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
По касационната жалба на Г. Е. В. :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е посочила като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. Допустимо ли е да се доказва наличието на парични суми на стойност по-голяма от 5 000 лв. в сейф с необявено съдържание (чл.605 от ТЗ) със свидетелски показания, предвид ограничението на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК; 2. По какъв начин следва да се ценят свидетелските показания на надлежно упълномощения от наемателя на сейф посетител на трезор (съпруг или живеещ на семейни начала) във връзка с доказването съдържанието на сейф с необявено съдържание; 3. При спор относно съхраняваното в сейф с необявено съдържание чия е доказателствената тежест – на наемателя за наличието на оставени в сейфа вещи или на наемодателя за тяхната липса; 4. При валидна застраховка „Гражданска отговорност към трети лица” на дружество, сключващо договори за наем на сейф с клауза „без обявено съдържание” застрахователят дължи ли обезщетение за претърпени имуществени вреди при установена вина на застрахования и в какъв размер е това обезщетение, ако отговорността по полицата за една касета надвишава декларираната пред наемодателя и застрахователя стойност на съдържанието. Като основание за допускане на касационно обжалване по така формулираните въпроси се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че тяхното касационно разглеждане ще допринесе за разглеждането и решаването на делото според точния смисъл на закона съобразно произтичащия от чл.5 ГПК принцип и за създаване на съдебна практика по тълкуването на приложимата към спора непълна и неясна правна уредба.
Поставените в изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд и за изхода на делото. Въззивният съд не се е произнасял дали с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК е допустимо да се доказва със свидетелски показания наличието на вложени парични суми на стойност над 5 000 лв. в сейф с необявено съдържание. Отказът на съда да кредитира като достоверни показанията на свидетеля А., чрез които касаторката – ищец е целяла да установи наличността в наетата касета, е мотивиран със заинтересоваността на свидетеля, който е живеел с ищцата на съпружески начала и е разполагал с пълномощно за достъп до касетата. Отговорът на въпроса по какъв начин следва да се ценят показанията на свидетеля в конкретната хипотеза се съдържа в закона – чл.172 ГПК, а преценката на въззивния съд за заинтересованост на свидетеля не подлежи на контрол в стадия на производството по чл.288 ГПК. От закона – чл.154, ал.1 ГПК, произтича и отговорът на въпроса чия е доказателствената тежест за установяване на съхраняваното в сейф с необявено съдържание имущество. Според правилото на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая касаторката – ищец е основала исковете си на твърдения за съхранявани в наетата касета парични средства на стойност 26 000 евро и съгласно чл.154, ал.1 ГПК тежестта за доказване на това твърдение се носи от нея, както е приел въззивният съд. Последният въпрос изобщо не е обсъждан от въззивния съд и по повод на него не са формирани решаващи изводи с обуславящо значение за изхода на спора по предявения срещу евентуалния ответник осъдителен иск. Единственият мотив за отхвърляне на иска се свежда до липсата на основание за ангажиране на договорната отговорност на предпочитания ответник, която е предмет на застраховане със сключения между него и евентуалния ответник договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Поради несъответствието им с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК формулираните от касаторката въпроси не могат да предпоставят допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По отношение на въпросите от изложението не е изпълнено и допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторката не е посочила кои законови разпоредби, приложими към разрешения с въззивното решение правен спор, са непълни и неясни и се нуждаят от тълкуване с цел осигуряване еднакво и точно прилагане на закона в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите за допустимостта на свидетелските показания в хипотезата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, критериите за преценка на показанията на заинтересован свидетел и разпределението на доказателствената тежест в исковия процес са обсъждани многократно в практиката на ВКС и по тях съществува последователна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и осъвременявана. Предпоставките за носене на отговорност от застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност” и размерът на дължимото обезщетение зависят от съдържанието на конкретния застрахователен договор и от специфични за отделния правен спор факти, поради което касационното разглеждане на зададения в тази насока въпрос (№ 4) не би могло да постигне целта на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като даде еднозначен отговор, валиден за всички спорни правоотношения по договори за застраховка „Гражданска отговорност”, сключени от наемодатели на сейф/касета.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 1890/2016 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от Г. Е. В. част.
С оглед недопускането на касационно обжалване касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация разноски за производството по чл.288 ГПК, както следва : На „Райфайзен сървис” ЕООД – разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 320 лв. по договор за правна защита и съдействие № 4075/29.01.2018 г., платено по банков път с преводно нареждане от 29.01.2018 г.; На ЗАД „Булстра Виена Иншурънс Груп” – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150 лв.
По насрещната касационна жалба на „Райфайзен сървис” ЕООД :
Насрещната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.287, ал.2 ГПК, но следва да се остави без разглеждане на основание чл.287, ал.4 ГПК, предвид недопускането на касационно обжалване по основната касационна жалба и липсата на основание за разглеждането й по същество.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2322 от 10.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1890/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 14.04.2014 г. по гр. д. № 9737/2013 г. на Софийски градски съд, допълнено с решение от 11.02.2016 г., в частта за отхвърляне на предявените при условията на евентуално съединяване от Г. Е. В. против „Райфайзен сървис” ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 50 851.58 лв., равностойна на 26 000 евро.
ОСЪЖДА Г. Е. В. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4 – адв. В. Волева, да заплати на „Райфайзен сървис” ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 4 200 лв. (четири хиляди и двеста лв.) – разноски по делото, и на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК[ЕИК] сумата 150 лв. (сто и петдесет лв.) – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „Райфайзен сървис” ЕООД срещу решение № 2322 от 10.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1890/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 14.04.2014 г. по гр. д. № 9737/2013 г. на Софийски градски съд, допълнено с решение от 11.02.2016 г., в частта за осъждане на „Райфайзен сървис” ЕООД да заплати на Г. Е. В. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :