ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
София, 15.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на …………………………………………………………….
април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3975/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от Ж. Г. Т. от гр. С. чрез адвокат Л от АК гр. С., срещу въззивното решение № 1* от 18.04.2008 г. по в. гр. д. № 867/07 г. на Бургаския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 161 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 1522/05 г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Г. П. Т. и С. С. Т. и „ИРП-25“ О. гр. Б., че ответницата не е собственица на 360 кв. м. ид. ч. от ПИ № 1* с обща площ от 983 кв. м., по плана на промишлена зона „Победа“ в гр. Б. н. а. № 126/92 г. е отменен като неверен в частта, с която Г. Т. Д. е признат за собственик към 1947 г. на 3/12 ид. ч. от дворно място с площ от 1 668 кв. м., представляващо част от имот № 8* по плана на гр. Б., бивш парцел ****; като неверен е отменен и н. а. № 75/04 г. в частта, с която Ж. Т. е призната за собственик по наследство от Г. Д. – баща, и Н. Г. Т. – сестра, на 360 кв. м. ид. ч. от спорното дворно място. Поддържа се, че по съществения процесуалноправен въпрос за предмета на делото въззивният съд е подменил спорния предмет, въведен с обстоятелствата и петитума на отрицателния установителен иск, като вместо по предявения иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, е разгледал и постановил решение по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. По този и по съществените материалноправни въпроси за реституцията на недвижими имоти, отчуждени по ЗНЧИМП, за това дали с отменените части на нотариалните актове са засегнати права на ищците или на други лица, за лицата, легитимирани да търсят защита чрез установителен иск по правоотношения, които се нуждаят от съдебно установяване, обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния съд, изразена в TP № 178/86 г. на ОСГК, както и на решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, приложени по делото.
От ответниците Г. П. Т. и С. С. Т. чрез адвокат Н от АК гр. Б., оспорват жалбата, „ИРП-25“ О. гр. Б. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Същественият процесуалноправен въпрос за предмета на иска, съставляващ предмет и на постановените съдебни актове, не е решен при поддържаната от касатора Т. предпоставка за допускане на касационното обжалване. По правило предметът на делото се определя съобразно правното твърдение на ищеца, въведено с изложението на обстоятелствата и заявеното искане, а определянето на правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. В случая ищците са твърдяли, че ищцата не е собственица на част от 360 кв. м. от поземления имот, обект на констативния нотариален акт № 75/2004 г., а наследодателят й не е притежавал към 1947 г. правото на собственост върху 3/12 ид. ч. от дворно място с площ от 1 668 кв. м., удостоверено с н. а. № 126/92 г. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е бил длъжен сам да определи правното основание на иска. Затова правилно е констатирал, че към спорното правоотношение не е приложима нормата на чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, записана в исковата молба, и е разгледал и квалифицирал искането като такова по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Отмяната на нотариалните актове е резултат не от установяване неистинността им като документи, а от това, че удостовереното с тях правно положение не отговаря на действителното според съда в отношенията между страните. В този смисъл обжалваното решение не противоречи на практиката на Върховния съд, изразена в TP на ОСГК № 178/86 г.
Ищците Г. и С. Т. се легитимират за собственици на едноетажна масивна сграда със застроена площ от 156 кв. м., построена в ПИ № 1* построена след одържавяването на
имота, която закупили с н. а. № 54/04 г. от ищеца „ИРП-25“ О. гр. Б..
О. е наследница по закон на Г. Т. Д. -съдружник в СД „Бр. Владкови и сие“, което с н. а. № 37/42 г. закупило недвижим имот с площ от 4 000 кв. м., находящо се в индустриалния квартал на гр. Б., заедно с построените в него фабрика, навес, склад и др. постройки с площ от 785 кв. м. Въззивният съд приел, че придобитото правото на собственост има за предмет посочената в този нотариален акт площ на терена, а за разликата до около 5 600 кв. м., колкото е площта на имота според кадастралния план от около 1900 г., действал до 1957 г., счел, че не е налице годен титул за собственост. Издаденият в производство по чл. 9 ЗВСОНИ н. а. № 126/92 г. не удостоверява права по отношение на място с площ от 1 668 кв. м., тъй като от регистрацията на дружеството в 1937 г. до национализацията в 1947 г. не е изтекъл законоустановеният 20-годишен срок на придобивна давност. Останалите писмени доказателства също не доказват правното твърдение на ищцата за обема на притежаваното и одържавено дворно място.
Основателно се поддържа от касатора, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатите съществени въпроси за реституцията на недвижими имоти, отчуждени по ЗНЧИМП, за момента, към който следва да се установи размерът на национализирания недвижим имот и относимите доказателствени средства, за правата на държавата, респективно на държавното предприятие, построило след национализацията нови сгради в отчуждения имот. По тези въпроси е налице трайна практика на Върховния касационен съд, намерила израз и в представените от касатора решения № 693 от 27.05.2002 г.; № 1* от 16.12.2001 г. по гр. д. № 121/01 г.; № 88 от 17.03.1995 г. по гр. д. № 599/94 г. – всичките на IV-то г. о., и решение № 99 от 05.04.1999 г. по гр. д. № 963/98 г. на 5-членен състав на ВКС. Касационното обжалване следва да се допусне при предпоставката на чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № И* от 18.04.2008 г. по в. гр. д. № 867/07 г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 77.53 /седемдесет и седем лв. и 53 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: