5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1014/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр.София, 30.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1014/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст.К. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 929/04.06.2012 год., постановено по т.дело № 14/2012 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав № 964/26.08.2011 год. по т.дело № 831/2010 год., с което е осъден ответника-касатор на основание чл.266 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 123 259,44 лева, представляваща възнаграждение за осъществяване на невъоръжена охрана на обекти на ответника през периода от 01.03.2009 год. до 01.11.2009 год. съгласно сключен договор от 05.05.2006 год. ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 6 673,99 лева за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените материалноправни въпроси: 1. Неизпълнението на условие, установено в договор от един от съконтрахентите превръща ли го в неизправна страна с всички произтичащи от това последици? 2. Прекратява ли се представителството в случай на безвестно отсъствие на упълномощителя с оглед приложението на разпоредбата на чл.41 ЗЗД? Позовава се на липсата на съдебна практика по така поставените въпроси и значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация чрез процесуалния представител адвокат Г.Х. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.266 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати неизплатената част от дължимото възнаграждение за осъществяване на невъоръжена охрана на шест обекта на [фирма] през периода от 01.03.2009 год. до 01.11.2009 год., както и искът за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал апелативният съд е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договор за извършване на невъоръжена охрана от 05.05.2006 год., че ищецът е извършил договорената работа съгласно двустранно оформените фактури, както и поканата за потвърждение изх.№ 43/27.11.2009 год., подписана от гл.счетоводител на ответника Н. Д. П.. Видно от неоспореното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза процесните данъчни фактури са надлежно осчетоводени от страните; за данъчните периоди, през които са издадени, ответникът е подавал справки-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки, в които е отразил тези фактури; по тях е ползуван данъчен кредит за месеците на издаването им, като има извършени и частични плащания. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че възложителят дължи неизплатения остатък от възнаграждението за извършената работа.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е включен в предмета на спора и е от значение за крайния изход на делото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Освен това по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, които са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281 ГПК.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото, хипотетично поставения от касатора в жалбата му първи въпрос е фактически, а не правен и разрешаването му е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело, а не е свързано с приложението на определена правна норма. Наведените в касационната жалба съображения за допустимост по този въпрос представляват всъщност оплаквания за необоснованост свързани с тълкуване на договорна клауза /т.4 от договора/, според която броят на охранителите ще бъде уточнен с анекси, каквито не са били съставени, тъй като съгласно възприетия от страните начин на работа броят на охранителите за съответния обект е уточняван конкретно по заявка на възложителя в зависимост от нуждата, времето, вида на охраняемия обект и т.н. Що се отнася до направените изводи в резултат от извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка, както вече беше посочено, оплакванията за необоснованост на обжалваното решение представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по съществения за изхода на спора правен въпрос, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантния за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му поради съществуваща неяснота, какъвто не е настоящия случай. Не бъдещото касационно решение по конкретното дело, а правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вторият материалноправн въпрос „прекратява ли се представителството в случай на безвестно отсъствие на упълномощителя” е ирелевантен, тъй като нито е поставян по делото, нито по този въпрос има произнасяне от съда в обжалваното решение. Освен това, видно от данните по делото, в случая въобще не се касае за упълномощаване и прекратяване на пълномощието по реда на ЗЗД, а за определяне от съда с решение № ІІ—81-199/07.10.2011 год. по гр.дело № 3003/2011 год. на СРС на основание чл.549 и сл.ГПК във вр. с чл.8 от Закона за лицата и семейството на Г. А. за представител на обявения за изчезнал Л. К. А.-неин баща. По делото липсват данни, че лицето е починало или че е била заличена регистрацията му като едноличен търговец от търговския регистър по реда на чл.60а ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав № 929/04.06.2012 год., постановено по т.дело № 14/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ