О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 13.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 121/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Мария А. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. П. от ПАК, срещу определение № 2 229 от 12.11.2013 г. по в. ч. т. дело № 1 261/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. Със същото е оставена без уважение жалбата на Д. против определение № 2 624 от 09.09.2013 г. на ПОС по гр. д. № 898/2012 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС, ОС [населено място], ОС [населено място], ОС [населено място], СГС и П..
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 898/2012 г. пред Пловдивски окръжен съд е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 535 ТЗ, предявени от Мария А. Д. срещу [фирма] [населено място]. С решение № 1 300 от 05.07.2013 г. съдът е отхвърлил изцяло претенциите на ищцата и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и тя е осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 3 000 лв. С определение № 2 624 от 09.09.2013 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, ПОС е оставил без уважение молбата на Д. за изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представила списък с направените разноски по чл. 80 ГПК и не е възразила за прекомерност на присъдените в полза на ответника разноски. С определение № 2 229 от 12.11.2013 г. по в. ч. т. дело № 1 261/2013 г. Пловдивският апелативен съд (предмет на настоящото производство) е оставил без уважение частната жалба на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил множество въпроси, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 78 ГПК.
По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай, предявените от жалбоподателя обективно съединени искове са отхвърлени изцяло от съда, поради което Д. следва да заплати изцяло направените от ответната страна съдебни разноски за защита срещу неоснователните претенции на ищеца, при представени по делото доказателства за това. Присъждат се направените разноски за защита от един адвокат без да се индивидуализират. Размерът на същите се преценява от съда при направено възражение за прекомерност, каквото в настоящия случай не е налице от страната на частния жалбоподател. Преценката е винаги конкретна и се извършва от съда с оглед данните по делото, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. Видно от данните по делото, такава преценка е извършена от съда, който е изложил съображенията си в мотивите на обжалваното определение. Това налага извода, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Представените от жалбоподателя актове на други съдилища са постановени при друга фактическа обстановка, с оглед на което са неотносими към конкретния случай и същите не обосновават наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай предвид наличието на горецитираното тълкувателно решение ВКС по поставения въпрос, в съответствие на което е постановено обжалваното въззивно решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 229 от 12.11.2013 г. по в. ч. т. дело № 1 261/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: