Определение №310 от 4.4.2011 по гр. дело №866/866 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С., 04.04.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 866/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от П. Н. Г. срещу въззивното решение № 286 от 26.02.2010 г. по в. гр. д. № 2915/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответниците по касация Г. С. Г. и Н. С. Г. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна, Н. К. Г., С. К. В., Р. К. Г. и Ц. Г. Г. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по предпоставките за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 798 от 27.03.2009 г. по гр. д. № 2387/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба между наследниците на Н. /К./ С. Г., починал на 16.01.1981 г., и на С. К. Г., починала на 22.02.1992 г., на недвижими имоти в землището на[населено място], съставляващи възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи.
Въззивният съд приел, че съсобствеността е възникнала с постановяване на решенията от 13.10.2000 г. на поземлената комисия[населено място] за възстановяване на имотите в стари реални граници, съответно с план за земеразделяне. Преди този момент съделителят П. Н. Г. /сега касатор/ не е могъл да упражнява владение поради липса на обект на правото на собственост. С протоколните решения от 1994 и 1997 г. са определени размерът и категориите на земите, собствеността върху които ще бъде възстановена, но възстановяването е извършено през 2000-та година, когато имотите са индивидуализирани по местоположение, площ, граници и съседи чрез решения, придружени със скици. От тогава до подаване на исковата молба за делба на 25.08.2008 г. в полза на касатора не е изтекъл законоустановеният 10-годишен срок на придобивната давност, а при липса на правно основание на владението, гоено да е годно да направи владелеца собственик, не е налице и хипотезата на кратката 5-годишна давност. Възражението за придобиване правото на собственост от посочения съделител е недоказано, поради което и искът за делба е уважен като основателен.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1/1997 г. на ОСГК, по материалноправния въпрос /конкретизиран от настоящия състав на Върховния касационен съд в правомощията му според разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК/ кога възниква обектът на правото на собственост при земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Свързан с него е вторият въпрос, по който касаторът счита, че е налице противоречива съдебна практика, а именно за началния момент на придобивната давност по отношение на такива имоти.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ урежда два начина за възстановяване на собствеността върху земеделски земи: в стари, съществуващи или възстановими реални граници и в нови, определени с план за земеразделяне, реални граници. И в двата случая възстановяването се извършва с акт /актове/ на специализиран административен орган по поземлената собственост – поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие. До произнасянето на поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде възстановено, при кои съседи, в какви граници и площ – т. е. точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, тъй като правото на собственост получава своя предмет в реални граници.
С оглед тази законодателна уредба по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и последвалата го трайна съдебна практика приемат, че правото на собственост възниква с обособяването на земята като конкретен самостоятелен обект на собственост чрез определяне на реалните й граници, което се извършва със съответното решение на поземлената комисия. Оттук следва и другият извод, че не може да се придобие по давност земеделски имот, за който не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. Това е така, защото без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. Кога възниква обектът на собственост е въпрос и на фактическо установяване във всеки конкретен случай.
Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с това становище, поради което и не се констатира да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правото на собственост върху делбените имоти е възстановено с няколко решения на поземлената комисия, издадени на 13.10.2000 г. От тогава е възникнало и правното качество на обектите на собственост и упражняваното върху тях от един от съсобствениците владение с намерение за своене може успешно да бъде противопоставено на останалите след изтичане на законоустановения срок на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Касаторът се позовава на представените по делото решение № 43 от 29.03.1996 г. по гр. д. № 7670/1995 г. на Пловдивския районен съд, с което в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен отказ за възстановяване по протоколно решение № 00284 от 15.07.1994 г. и правото на възстановяване на собствеността е признато с план за земеразделяне, както и протоколно решение № 00283 от 16.12.1997 г. за признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне. Те нямат предвиденото в закона правно действие на решенията по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ – да индивидуализират обектите на възстановеното право на собственост. Поради това и не могат да послужат за определяне началния момент на придобивна давност, както счита касаторът. Същото се отнася и до заповед № РД-06-953 от 22.07.1998 г. за изземване на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ и предоставяне на касатора в качеството му на наследник и ползувател на посочени в заповедта имоти съгласно протокол за временен въвод.
Осъществяваната фактическа власт преди окончателното възстановяване на имотите, което е извършено през 2000-та г., не произвежда претендираното от касатора правно действие и няма ефекта на придобивната давност, без оглед намерението на упражняващия фактическата власт и наличието или липсата на противопоставяне от останалите сънаследници на имотите.
Представените от касатора решения не обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решение № 761 от 03.08.2000 г. по гр. д. № 2025/1999 г. на ВКС, IV-то г. о., дава същото разрешение като приетото с обжалваното решение – с решението на поземлената комисия за възстановяване и скица съобразно одобрения план за земеразделяне имотът се индивидуализира с точно местонахождение и граници и представлява годен обект на гражданския оборот.
Решение № 11307 от 16.11.2007 г. по адм. д. № 7862/2007 г. на ВАС на РБ, IV-то отд., като постановено по административноправен спор, не е сред категорията съдебни актове, които могат да послужат при преценка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С определение № 44 от 10.06.1999 г. по ч. гр. д. № 63/1999 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че при спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е необходимо индивидуализирането на имота с граници, ако той подлежи на възстановяване с план за земеразделяне. То е неотносимо към настоящия случай, защото в хипотезата, пред която страните са изправени, спорът е друг – придобивна давност върху подлежащи на възстановяване земеделски имоти.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 286 от 26.02.2010 г. по в. гр. д. № 2915/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар