О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр. София, 28.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 237 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т”А. гр. С. чрез процесуалния му представител срещу определение №1015 от 17.01.2010г. по ч. гр. д. № 12095/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ в състав, с което е оставено в сила определение от 18.09.2009 г. на СРС, ГО, 44 състав за връщане на исковата молба на касатора срещу Ж. С. Г. по предявен иск на основание чл.415 ал.1 ГПК за установяване на вземане, за което по реда на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение в частта за разноските.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 78 ал.2 от ГПК относно разноските в размер на 116,14 лева внесена държавна такса по иска от страна на „Т”А. гр. С., които следва да се присъдят в полза на касатора-ищец . Това следва от цитираната разпоредба на закона, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и от разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК. Сочи се, че така решеният правен въпрос в обжалваното определение на въззивната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което оставя без уважение определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, въззивният съд е приел, че ответницата е платила цялата дължима сума по издадената заповед за изпълнение преди предявяване на исковата молба по установителния иск, поради което няма основание за присъждане на разноските в размер на 116,14 лева внесена държавна такса по иска от страна на „Т”А. гр. С. в полза на ищеца.
От съдържанието на самата касационна частна жалба, както и от това на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване става ясно, че оплакванията, респ. правният въпрос , който се поставя , дали разноските в размер на 116,14 лева внесена държавна такса по иска от страна на „Т”А. гр. С. следва да се присъдят в полза на касатора-ищец , след като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , както и от липса на оплаквания относно определението в останалата част, с която е прекратено производството по установителния иск по чл.415 ал.1 от ГПК сочат като обжалваем интерес сумата на самите разноски-116,14 лева. При това положение е налице хипотезата на чл. 274 ал.4 от ГПК, която не дава възможност за допускане на касационно обжалване на определения с обжалваем интерес под 1000 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1015 от 17.01.2010г. по ч. гр. д. № 12095/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ в състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: