О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 25.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 369 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. П. В. от гр. с. о. от 09.10.2009г. по ч. гр. д. №9213/2009г. на Софийски градски съд, ІV-а възз.състав , с което е оставена без уважение частната жалба на същия срещу разпореждане от 13.07.2009 г. по гр.д. № 29768/09 на СРС, 78 с-в за връщане на исковата молба. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да постанови определението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск срещу ЕТ”А” в качеството му на работодател за заплащане на задължителните осигурителни вноски за периода м.01.2003 г. –м.06.2006 г. към НОИ. Съставът на съда е преценил, че гражданският съд не е компетентен в рамките на исковия процес да даде търсената защита и че същата следва да се търси по реда на глава VІІІ от Кодекса за социално осигуряване, в която се предвижда административен ред за това.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос се отнася до това, допустим ли е иск на работника по трудово правоотношение срещу работодател с предмет задължителните осигурителни вноски към НОИ.
По този въпрос липсва задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, нито се сочи и прилага противоречива съдебна практика по смисъла на разпоредбата на т.2 от същия текст. При това положение е налице значение на поставения по-горе правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 от ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивната инстанция.
Разгледана по същество частната касационна жалба се явява основателна.
За да се отговори на така поставения правен въпрос следва да се уточни спорното правоотношение по съдържание, страни и размер, нещо, което касае съдържанието на исковата молба и нейната редовност-чл.127 ал.1, т.4 и т.5 от ГПК
От първоначалната искова молба написана на ръка от ищеца не става ясно, какво е спорното право и какъв тип защита се търси. В обстоятелствената част са изложени обстоятелствата, които се навеждат като правопораждащи: трудово правоотношение през определен период релевиран с исковата молба и задължение на работодателя да внася осигурителни вноски в НОИ. Съгласно 124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за защита на свое право. Задължение на съда е, съгласно чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК, да провери редовността на исковата молба относно изложение на съдържанието на спорното право и търсената защита . В случая първоинстанционният съд се е задоволил да стори това само по отношение формата на исковата молба като е приканил страната да я представи като текст с печатни букви, но не и относно нейното съдържание, досежно съдържанието на спорното право, страните по правоотношението и размера на цената на иска , съгласно чл.127 ал.1, т.т. 3,4,5 от ГПК. Вследствие на този пропуск е останал неизяснен въпросът, какъв иск и с какъв предмет се предявява: дали се иска връщане от работодателя на неоснователно направени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца за осигурителни вноски по чл.272 ал.1, т.4 от КТ или се предявяват вземания на НОИ към работодателя в хипотезата на чл.134 от ЗЗД от страна на ищеца.
Като е постановил обжалваното определение , с което е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането на СРС от 13.07.2009 г. по гр.д. № 29768/09 на СРС,78 състав за връщане на ИМ , поради недопустимост на иска, без да са отстранени преди това нередовностите на същата, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени като такова, заедно с разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба. Делото следва да се върне на СРС за понататъшно администриране по реда на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК на ИМ , съобразно с указанията в настоящото определение на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 09.10.2009г. по ч. гр. д. №9213/2009г. на Софийски градски съд, ІV-а възз.състав , с което е оставена без уважение частната жалба на Р. П. В. срещу разпореждане от 13.07.2009 г. по гр.д. № 29768/09 на СРС, 78 с-в за връщане на исковата молба, както и самото разпореждане от 13.07.2009 г. по гр.д. № 29768/09 на СРС, 78 с-в за връщане на исковата молба.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд , 78 състав за понататъшно администриране на ИМ , съобразно с указанията в мотивите на настоящото определение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.