О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 04.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 203 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против решение № 173 от 02.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 76 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 503 от 01.12.2016 г. по гр.д. № 301 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд за отхвърляне на предявеното от Комисията против Т. и Е. Г. и Д. Я. Ф. искане за отнемане на основание чл. 63, ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ/отм./ в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в първоинстанционното решение.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса следва ли съдия да бъде докладчик по гражданско дело, при положение че е решил правен спор по друго гражданско дело, решението по което се явява преюдициално за докладваното дело. Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика, съдържаща се в определения № 297 от 14.07.2016 г. по в. ч. т. д. № 135/2016 г. на Окръжен съд – Добрич, № 638 от 08.06.2015 г. по в.ч.т.д. № 589/2015 г. на Районен съд – Ловеч, № 64 от 22.01.2015 г. по в.ч.гр.д. № 44/2015 г. на Окръжен съд – Перник, № 606 от 23.11.2015 г. по ч.т.д. № 1990/2015 г., ТК, I ТО. ВКС, от 13.06.2012 г. по гр.д. № 438/2012 г. ГК, II Г.О. на ВКС, № 3026 от 05.06.2015 г. по адм.д. № 4432/2015 г. на Административен съд – София-град, № 517 от 31.10.2013 г. по гр.д. № 6035/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО.
Ответниците по жалбата Т. И. Г. и Е. П. Г. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Ответникът по жалбата Д. Я. Ф. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е предявила искане за отнемане от Т. И. Г., Е. П. Г. и Д. Я. Ф. в полза на държавата на имущество на обща стойност от 240 185.37 лева. В искането е било посочено, че Т. Г. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, което е включено в обхвата на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отменен, обн. в ДВ, бр. 38 от 2012 г./. Според счетоводната експертиза /стр. 600 – 608 по описа на Пазарджишкия ОС/ доходите на Т. и Е. Г. за проверявания период възлизат общо на 126 256,.21 лева, общият размер на издръжката е 74 885.00 лева, нетният доход е в размер на 51 367.21 лева, стойността на придобитото имущество е 361 230.02 лева, а размерът на несъответствието между законното и притежаваното имущество е 309 862.81 лева. В стойността на притежаваното имущество е включен недвижим имот и прилежаща сграда в [населено място], придобити от ответниците по силата на покупко-продажба. Тази сделка обаче е прогласена за нищожна по иск на Я. Д. Ф. против Е. и Т. Г. с влязло в сила решение № 526 от 20.10.2015 г. по гр.д. № 211/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, тъй като е сключена с цел да обезпечи получен заем в противоречие с чл.152 от ЗЗД. Затова първоинстанционният съд е изключил от стойността на придобитото имущество стойността на недвижимия имот в размер на 108 225 лв. След изваждането на тази сума несъответствието между законните доходи и придобитото имущество става 201 631,81 лв., което не е значително по смисъла на параграф 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/редакция преди изменението с ДВ, бр. 103 от 2016 г./. Според тази разпоредба значителното несъответствие трябва да надвишава 250 000 лв. С това съображение първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 77, ал. 4, т. 3 от ЗОПДНПИ, поради което е отхвърлил искането за отнемане на имуществото на ответниците. Съдията, постановил решението, е същият, който е прогласил нищожността на покупко-продажбата на недвижимия имот. Ето защо във въззивната жалба Комисията е възразила, че този съдия е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не се е отвел на основание чл. 22, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК. Въззивният съд е счел това оплакване за неоснователно, понеже не са били налице предпоставките за отвод на първоинстанционния съдия. Възприел е съображението за изключване на стойността на недвижимия имот, който не е бил придобит от ответниците заради нищожността на покупко-продажбата и е достигнал до същия извод, че несъответствието е под 250 000 лв., поради което не е значително и имуществото не подлежи на отнемане.
Поставеният от касатора въпрос се отнася за евентуално процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, което според касатора се състои в постановяване на решението от съдия, който е следвало да се отведе. Ако такова нарушение е било допуснато, то би могло да доведе не до нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, а до неговата неправилност. Въззивният съд обаче е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по съществото на спора и по този начин е потвърдил правилността на първоинстанционното решение. Така предполагаемата грешка на първоинстанционния съдия, която е била предизвикана от неговото пристрастие, вече е била отстранена от въззивния съд. Ето защо, след като въззивното решение не е засегнато от евентуалния порок на първоинстанционното решение, отговорът на въпроса в желания от касатора смисъл не би могъл да промени изхода на делото.
Дори да се приеме, че отговорът на въпроса е от значение за изхода на спора, не са налице допълнителните основания, предвидени в 280, ал.1, т.1, и т.3 на чл.280 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена след влизане в сила на новата редакция на чл.280 от ГПК/ДВ, бр.86 от 2017 г./, в която противоречивата практика на другите съдилища/предишна т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК/ вече не е основание за допускане на касационно обжалване. Всъщност в нито един от актовете, цитирани от касатора, включително и в определенията на ВКС, не се застъпва неговата теза, че произнасянето на съдията по друго дело го задължава да се отведе. Напротив, в практиката на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК забранява участието по делото като съдия само на лице, което е взело участие при решаването на делото в друга инстанция. Не съществува законова забрана съдия да разгледа няколко различни дела между едни и същи страни и не следва да се приема, че по този начин се създават съмнения в безпристрастността на съдията/определение № 221 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2077/2017 г., IV Г.О. на ВКС/. Другите основания за отвод, посочени в чл.22, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 от ГПК, предполагат наличие на личен имуществен или неимуществен интерес от изхода на делото, а не професионалното становище на съдията по казуса, което е било формирано вече по друго дело. Това изразено професионално становище не води до съмнение в неговото безпристрастие и не е пречка да разгледа делото и да постанови решение. Следователно разрешението на въззивния съд по повдигнатия от касатора въпрос съответства на практиката на ВКС. Касаторът не е обосновал и съдът не констатира причини тази практика да бъде променяна с оглед развитието на правото или точното прилагане на закона.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 02.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 76 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: