О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр. София, 25.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3444 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Й. В. против определение № 274 от 30.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1989 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 3074 от 19.04.2017 г. на частния жалбоподател за определяне по реда на чл.123 от ГПК на друг равен по степен съд, който да разгледа спора, предмет на гр. д. № 258 по описа за 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се посочи друг равен по степен съд, който да гледа делото му, с изключение на Окръжните съдилища в Перник и Благоевград.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частният жалбоподател Т. В. е завел срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.2 от ЗОДОВ в Кюстендилския окръжен съд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от прекратено предварително производство. Това производство било образувано срещу него по жалба на А. А., който е вещо лице в района на Кюстендилския окръжен съд. Затова според Т. В. съществуват съмнения за предубеденост на съдиите в този съд, поради което той е поискал от Върховния касационен съд да определи друг равен по степен съд, който да разгледа делото му по предявения иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ. С обжалваното определение Върховният касационен съд е оставил без разглеждане това искане, тъй като не са налице предпоставките на чл.123 от ГПК. Това определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба срещу него е неоснователна. Правомощието на Върховния касационен съд по чл.123 от ГПК да посочи съда, пред който трябва да се предяви искът, произтича от невъзможността да се определи подсъдността по правилата на глава дванадесета от ГПК. В случая местната и родовата подсъдност на делото вече са определени по установените правила, затова е налице процесуална пречка за постановяване на определение по чл.123 от ГПК. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС, съдържаща се в определения № 453 от 6.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4124/2016 г., Трето Г.О., № 349 от 7.07.2016 г. по ч. т. д. № 1433/2016 г., Второ Т.О., № 147 от 21.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2767/2016 г., Второ Г.О., № 95 от 12.02.2013 г. по ч. гр. д. № 25/2013 г., на Четвърто Г.О. на ВКС. Съмненията на жалбоподателя в безпристрастността на съдиите в Кюстендилския окръжен съд могат да породят необходимост от изпращане на делото за разглеждане в друг равен съд само в хипотезата на чл.23, ал.3 от ГПК, която е различна от предвиденото в чл.123 от ГПК основание за произнасяне на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274 от 30.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1989 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 3074 от 19.04.2017 г. на Т. Й. В. за определяне по реда на чл.123 от ГПК на друг равен по степен съд, който да разгледа спора, предмет на гр. д. № 258 по описа за 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: