О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
ГР. София, 08.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 4619/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. П. и Е. П. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №729/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен искът на П. Б. срещу касаторите с пр. осн. чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развален сключеният между страните с нот. акт №14/19.12.2001 г. договор за прехвърляне на недвижим имот /етаж от къща и ид. част от дворното място, върху което е построена в [населено място]/ срещу задължение за издръжка и гледане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставят като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правния въпрос: Кога е налице частично неизпълнение на задълженията от страна на приобретател по сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и следва ли частичното неизпълнение да бъде определено като съществено и приравнено на пълно неизпълнение, което да е основание за разваляне на сключения договор?
Във връзка със соченото допълнително основание за допускане на обжалването касаторите намират, че не са ясни критериите, по които се определя къде точно е границата, в която частичното неизпълнение е съществено и в каква връзка. Дали това определяне следва да е във връзка с полагаемата грижа или със състоянието на лицето – общата му кондиция и задоволеност. Ако се приеме, че частичното неизпълнение в някой от случаите означава липса на грижи за определен период, то в други случаи вероятно би представлявало недостатъчна грижа или полагането й в непълен обем. Принципът за равностойната престация е такъв, че не би следвало при частично неизпълнение, което не поставя лицето в тежко състояние и в невъзможност да покрива нуждите си, да бъде приложена тежката санкция на разваляне на договора, с оглед и на това, че при отпадане на основанието – сключеният договор, прехвърлителят ще се е обогатил с положените за него грижи, ресурси, средства, а съответно приобретателят ще е ощетен. При този нарушен баланс в имуществената сфера на страните ще е налице една както правна, така и житейска несправедливост.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява. Въззивният и първоинстанционният съд са приели, че обемът на задълженията на ответниците по иска е ясно очертан в алеаторния договор, а именно: доставка на храна, дрехи, отопление, осветление, лекарства в случай на болест и нужда и всичко необходимо за един нормален живот, включително полагане на грижи в натура при болест и старческа немощ. Ищцата към предявяване на иска е на 84 г., страда за продължителен период от време от две хронични заболявания / хипертония и бъбречна недостатъчност/ и само с оглед на възрастта и влошеното й здраве част от ежедневните грижи и усилия, изискващи повишена физическа активност и натоварване, следва да й бъдат спестени. Задължението за това, според договора, е на ответниците. От данните по делото, според въззивния съд се установява, че ответниците не са изпълнили част от задълженията си по договора, особено през последните две години, което с оглед характера на алеаторната престация, се приравнява на пълно неизпълнение. Изпълнението на задължението за издръжка и гледане следва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата му същност и трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя за съответните периоди. Основно задължение на приобретателя е да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя по алеаторния договор и да престира съответна на тях издръжка и гледане. В случая приобретателите не са изпълнили това задължение и неизпълнението на договора следва да се определи като съществено. Това съществено неизпълнение, макар и за определен период от действието на договора, поради неделимостта на задължението за издръжка и гледане, налага извод за пълно неизпълнение на договора, като основание за развалянето му. Установено е, от една страна, неизпълнение на задълженията на приобретателите за полагане на грижи и осигуряване на издръжка в натура през последните две години. От друга страна, липсват доказателства за неоснователен отказ на кредитора да приеме предложено му изпълнение в натура, който да даде основание за трансформация на задължението в парично. Неизпълнението не е незначително, с оглед установената подневна нужда на прехвърлителката от грижи и помощ в домакинството, заплащане на битови сметки, закупуване на лекарства и контрол за техния прием, придружаване при периодичните медицински прегледи.
Тези изводи на въззивния съд съответстват на създадената многобройна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса за неизпълнението на задължението за гледане и издръжка, като основание за разваляне на алеаторния договор. В тази практика е посочено, че е без значение дали неизпълнението на задължението за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно по друг начин, защото всяка форма на неточно изпълнение на алеаторното задължение се приравнява на пълно неизпълнение – р. по гр.д. №5761/07 г. на второ г.о., р. по гр.д. №947/02 г. на второ г.о. и др. В цитираното от въззивния съд р. по гр.д. №1371/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е посочено , че преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъщественото изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително. Нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него.
Трансформирането на задължението за гледане в парично е допустимо само в случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна, т.е. че кредиторът не е приел предложените му грижи по договора.
След разваляне на договора, приобретателят може да търси паричната равностойност на престираната по него в натура грижа и издръжка по общите правила на чл.88 и чл.55, ал.1 ЗЗД – р. по гр.д. №1108/09 г. на трето г.о. на ВКС.
Поставеният от касаторите въпрос с обосновката към него е застъпен в цитираната непротиворечива практика на ВКС, формирана по чл.290 ГПК и по реда на ГПК, отм., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на решението си. Затова не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №729/17 г. от 23.05.17 г.
ОСЪЖДА С. Т. П. и Е. И. П. да заплатят на П. Д. Б. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 800 / осемстотин/ лв., за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: