О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№54/08
София,27.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3928/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. П. К. и Д. П. К. са подали касационна жалба срещу решение № 1* от 27.06.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд , с което е отменено решение № 124 от 16.11.2007 г. по гр.д. № 973 от 1996 г. на А. районен съд и е допусната делба на дворно място от 152 кв.м и селскостопанска и жилищна сгради, изградени върху него , ситуирани като част от парцел **** 3657 от кв.316 по плана на гр. А.. В жалбата се навеждат оплаквания за наличието на пороците , предвидени в чл.281, т.1 и т.3 ГПК – неправилност на решението поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Представят се копия от решения. Претендира се прогласяването на нищожността на решението, предвид обстоятелството , че е постановено от съдия, който се е произнесъл по предходен спор между страните относно действителността на завещанието. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне от друг състав на Пловдивския окръжен съд или алтернативно отмяна на решението и постановяване на ново решение от ВКС по съществото на спора.
Ответникът Д. П. К. е оспорил жалбата но не излага съображения по наведените основанията за допускане на касационна проверка , регламентирани с разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, установи, че жалбата отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и обжалваемият интерес е над 1000 лева. Направените в нея оплаквания касаят съществен материалноправен и процесуален въпроси, но доводите които се навеждат за допустимостта на касационното обжалване всъщност са основания за неправилност на решението , поради което касационната жалба НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ.
Касаторите подържат довод за нищожност на решението защото същото е постановено от съдия, който е разгледал предходен спор относно намаление на завещателните разпореждания , направени в саморъчното завещание на майка им М. К. . Този довод е неоснователен и решението е валидно защото е постановено от компетентен едноличен съдебен състав , действащ в кръга на своята компетентност като въззивен съд, в писмена форма , която отговаря на изискванията на чл.189 ГПК/отм./.
Д. П. К. е предявил срещу касаторите иск за делба на съсобственият по наследство недвижим имот: дворно място от 152 кв.м и селскостопанска и жилищна сгради, изградени върху него , ситуирани като част от парцел **** 3657 от кв.316 по плана на гр. А.. К. са направили правоотблъскващо възражение относно действителността на завещанието и относно неговата унищожаемост като са подържали, че майката на страните М не е написала завещанието , както и че е била с влошено здравословно състояние , поради което не е разбирала свойството и значението на извършеното. На второ място са подържали, че селскостопанската постройка има самостоятелен статут, не е включена в завещанието и квотите при делбата й следва да са различни от тези за дворното място и жил. сграда.
Въззивният съд е обсъдил и двете възражения и е приел , че не са били установени доказателствено , поради което съдът ги е отхвърлил. Съдебно- почерковата експертиза е посочила, че завещанието е написано от завещателката и че от гласните и писмени доказателства се установява, че по време на съставянето му тя е била в добро психическо състояние.
По отношение на стопанската сграда е намерил, че същата е трайно прикрепена към жилищната сграда и представлява нейна неразделна част, поради което не е самостоятелен обект със самостоятелно предназначение, а представлява част от жилищната сграда – чл.97 ЗС. Изложените мотиви не противоречат на константната практика на ВКС и не повдигат въпроси за неправилно приложение на закона , включително разпоредбите на ЗУТ които имат значение за понататъшното развитие на правото.
Настоящия състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение защото не се установява наличието обстоятелства , включени в предметното поле на хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. П. К. и Д. П. К. срещу решение № 1* от 27.06.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: