2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 04.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 2614 /2014 година по описа на ВКС, първо гражданско отделение
Производството е по чл. 272 ал.2 изр.2 ГПК.
Т. И. Г. е обжалвал определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 219 от 19.03.2014г. по ч. гр.д.№ 1600/2014г.
Ответниците Т. Н. С. и Н. Г. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че частната жалба е недопустима, а по същество е и неоснователна. Поискали са да им се присъдят разноски и са представили списък по чл.80 ал.1 ГПК.
Частната жалба на Т. И. Г. е постъпила в срок срещу преграждащо развитието на касационното производство определение и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Съгласно чл.248 ал.1 и 3 ГПК в срока за обжалване или в едномесечен срок от постановяване на необжалваемо решение , съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Това определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.
В разглеждания случай предходният състав на ВКС е бил сезиран с частна жалба от Т. И. Г. срещу определение № 39 от 06.01.2014г.по гр.д.№ 1994/2013г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на постановеното по същото дело решение № 2328 от 13.11.2013г. в частта за разноските. С това решение е потвърдено решение № 2098 от 30.04.2013г. по гр.д.№ 13027/2011г. на Варненския районен съд, постановено по парични искове за непозволено увреждане с цена 5000 лв. Следователно е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, разглеждането на делото е двуинстанционно и с постановяване на въззивното решение то е влязло в сила на основание чл. 296 ал.1 т.1 ГПК. Необжалваемостта на въззивното решение обуславя необжалваемост и на определението по чл.248 ГПК, поради което правилно с обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел , че частната жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане. Не са налице основания за отмяна на това определение и то следва да бъде потвърдено, а на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците Т. Н. С. и Н. Г. М. следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. за всеки, представляващи платено възнаграждение на адв. Л.П. по договор за правна защита и съдействие от 15.04.2014г.
Доводите на частния жалбоподател за неправилност на въззивното определение за разноските не следва да се обсъждат, защото не са относими за настоящото производство, което има за предмет единствено правилността на определението на състава на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 219 от 19.03.2014г. по ч. гр.д.№ 1600/2014г. , с което е прието, че е сезиран с недопустима частна жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 219 от 19.03.2014г. по ч. гр.д.№ 1600/2014г.
ОСЪЖДА Т. И. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. Г. М. ЕГН [ЕГН] и Т. Н. С., ЕГН [ЕГН] по 200/двеста/ лв. на всеки разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: