О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр.София, 10.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1715/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. К. Ц. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 416 от 18.07.2011 г. по гр.д.№ 600/ 2010 г., с което е потвърдено решение на Костинбродски районен съд по гр.д.№ 487/ 2008 г. По този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ сумата 17 658,20 лв – липса от касата на дружеството – със законната лихва и разноските по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига правните въпроси може ли да носи отговорност за липси касиер, който няма отчетнически функции на материално – отговорно лице; може ли едно и също лице да има функции на касиер и на счетоводител; може ли да се носи отговорност за липси от лица, които не са управител или главен счетоводител на дружество с ограничена отговорност; може ли да се търси от касиер отговорност за липси, ако в дружеството се води незаконна счетоводна политика и няма план за документооборота. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, като се позовава на решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 324/ 2009 г., гр.д.№ 563/ 2009 г. и по гр.д.№ 540/ 2009 г., както и на ППВС № 1 от 1953 г. Черпи аргументи и от решение на САС по гр.д.№ 2189/ 2008 г. Поради това моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Счита, че решението на окръжния съд не противоречи на представените три решения на ВКС и на решението на САС, а съответства на изводите в тях. По отношение на ППВС №1 / 1953 г. заявява, че то няма отношение към спора. Поради това моли обжалването да не се допуска и претендира за разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Окръжният съд е уважил иска по съображения, че жалбоподателката е заемала в ищцовото дружество длъжността „касиер-счетоводител” от 18.04.2001 г. От 20.12.2006 е преназначена на длъжност „оперативен счетоводител”. Именно на тази длъжност жалбоподателката е имала в трудовите си функции задължението да приема и разходва парични средства от името на дружеството, да приема и проверява разходооправдателни документи, да съставя счетоводни документи и да води редовна счетоводна отчетност. В длъжностната й характеристика е било предвидено, че носи отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични средства. Установени били липси от касата на дружеството в размер 7 933 лв от осчетоводен разход за винетни такси (но неплатени реално), 3 000 лв от осчетоводен разход за данъци върху МПС (но неплатени реално) и 6 725,20 лв от осчетоводен разход за командировъчни пари и служебни аванси (но неплатени реално). Съдът е приел, че жалбоподателката, както по длъжностна характеристика така й фактически, е изпълнявала отчетнически функции в ищцовото дружество и в това й качество са й били поверени липсващите парични средства. Извел е, че при липса на доказателства липсите да са причинени с действия на трети лица, отчетникът носи отговорност за тях и че поради това претенцията е основателна.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос може ли да носи отговорност за липси касиер, който няма отчетнически функции на материално – отговорно лице, не обуславя въззивното решение. Съдът е уважил иска след като от фактическа страна е приел, че жалбоподателката е заемела длъжност оперативен счетоводител и че в това си качество е имала отчетнически функции. В производството по чл.288 от ГПК фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка. Обект на контрол са правните изводи на този съд, а при положение, че като оперативен счетоводител А. Ц. е имала задължение да борави с паричните средства на предприятието, тя е материалноотговорно лице с отчетнически функции. Поради това въпросът може ли да бъде държано отговорно по чл.207 ал.1 т.2 от КТ лице без такива функции, няма значение за крайния изход от спора и по него обжалването не може да бъде допуснато.
Останалите въпроси са относими за въззивното решение, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито по тях се установява да има противоречива практика. В никое от приложените от касатора решения на ВКС, ІІІ г.о. и на САС тези въпроси не са били повдигани и разрешавани. В решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 324/ 2009 г. е прието, че отговорност за липси носят както лицата, които имат възложени отчетнически функции, така и тези, които фактически осъществяват отчетническа дейност. Това съответства на изводите в обжалваното решение, тъй като въззивният съд е приел, че като оперативен счетоводител жалбоподателката е имала отчетнически функции, както и че фактически е осъществявала такива. В решение по гр.д.№ 563/ 2009 г. е прието, че не може да се търси отговорност за липси от лице, което по длъжностна характеристика няма отчетнически функции. Това е без значение за настоящия казус, тъй като обжалваното решение е постановено въз основа на фактически извод, че в длъжностната характеристика на жалбоподателката такива функции са включени. Както съдът отбеляза, фактическите констатации на въззивния съд не могат да бъдат проверявани по чл.288 от ГПК. В решение по гр.д.№ 540/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и на САС по гр.д.№ 2189/ 2008 г. е прието, че материалноотговорното лице носи доказателствената тежест да установи, че не е причинило вредата или че няма вина за нея. Точно такива мотиви е държал и въззивния съд в обжалваното решение. Така че нито един от приложените от касатора актове не разрешава в противоречие с обжалваното решение относимите правни въпроси, повдигнати в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. А що се касае до ППВС № 1 от 1953 г., то касае процесуалноправните въпроси какво съдържание трябва да има съдебното решение и е без значение за формулираните от жалбоподателката материалноправни въпроси, свързани с осъществяване на имуществена отчетническа отговорност. Следователно не може да бъде направен извод, че са налице предпоставките нито по т.1, нито по т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Няма основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и искането за това следва да бъде отклонено, като на [фирма] бъдат присъдени разноските за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 416 от 18.07.2011 г. по гр.д.№ 600/ 2010 г.
ОСЪЖДА А. К. Ц. да заплати на [фирма], [населено място], сумата 1 600 лв (хиляда и шестстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: