4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
С. 12.01. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 678/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. М., чрез пълномощника му адв.И. Ч., срещу въззивно решение от 15.06.2009г. по гр. дело № 894/2008г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е допусната делба на първи жилищен етаж в сградата, находяща се в имот пл.№1962,кв.106, [населено място]. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво от съдилищата, а някои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд е дал разрешение по въпроса, че учреденото вещно право на строеж изключва презумпцията за правото на собственост върху постройката заради приращение към имота в противоречие с решение №41/1975г.,ОСГК и решение №155/1994г. на ВКС. Твърди се нарушение на материалния закон – чл.63 ЗС като неправилно е прието, че жилищният имот е принадлежал на бащата на страните. Необосновани са изводите за липса на идентичност между процесния имот и този по нот.акт № 192/1956г. Неправилен и в противоречие с материалния закон – чл.63,вр.чл.92 ЗС, е изводът на въззивния съд, че отстъпеното право на строеж не е реализирано от касатора до 1962г. Учреденото право на строеж изключва презупцията на приращението върху изградената постройка. Сочат се, но не се прилагат решения на ВС.
Ответникът по касация касация Д. К. М. оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваната част на въззивното решение е оставено в сила решение №92 от 09.05.2008г. по гр.д.№184/2007г. на Районен съд – Сандански, с което е допусната делба между Д. К. М., Г. К. М. и В. К. М. на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в имот пл.№1962, кв.106 по плана на [населено място] с площ 621 кв.м. при равни квоти – по 1/3 ид.ч.
В. съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са братя, наследници на родителите си К. М., поч.1990г. и К. М., поч.1993г., както и на брат си И. К. П., поч.1999г. Бащата на страните е бил собственик на парцел ХІ,кв.106 по плана на [населено място], от който е образуван ПИ 1962, кв.106. С нотариален акт № 190/1966г. К. М. е продал на сина си И. К. П. ? ид.ч. от процесната място, заедно с ? ид.ч. от първия жилищен етаж в собствената му жилищна сграда. Като наследници на И. К. П. страните наследяват по 1/6 ид.ч. от процесния етаж. Останалата 1/2 ид.ч. е принадлежала на наследодателя К. М., който е бил собственик на земята, поради което е собственик и на построената в имота жилищна сграда. К. М. е починала преди съпруга си, тя не е негов наследник.Няма данни имотът да е бил в режим на СИО.Извършеното от нея завещателно разпореждане в полза на В. М. не поражда правни последици –чл.19,ал.1 ЗН.Извършеното от В. М. в полза на трето на кръга на наследниците лице дарствено разпореждане с част от жилищния етаж е недействително на основание чл.76 ЗН. По твърденията на касатора, че е едноличен собственик на етажа на основание суперфиция въззивният съд е приел, че нотариален акт № 192/1956г. не установява категорично, че отстъпеното от К. М. на Г. М. право да построи собствена жилищна сграда касае имот, идентичен с процесния парцел, тъй като сочи имот, попадащ в кв.129,пл.№1629 от 360 кв.м. Дори да се приеме, че е налице суперфиция, то няма данни това право да е реализирано от Г. М. до 1962г., когато е съставен констативен нотариален акт №44, с който баща му признат за собственик на дворното място, както и към 1966г., когато той е извършил в полза на брат му прехвърляне на ? ид.ч. от жилищния етаж.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора, че решението по въпроса за това,че учреденото вещно право на строеж изключва презумпцията за правото на собственост върху постройката заради приращение към имота, е дадено в противоречие с решение №41/1975г.,ОСГК и решение №155/1994г. на ВКС не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото решаващият извод на въззивния съд е за липса на доказана суперфиция в полза на касатора, поради това, че не е налице идентичност на имота, върху който е учредена такава по представения нотариален акт и процесния парцел. В допълнение е направен извод и за това, че няма никакви данни отстъпеното право на строеж да е осъществено, поради което то е погасено, тъй като не е реализирано. Следователно решаващият извод на въззивния съд не е в противоречие с приетото в посочените съдебни решения, че учреденото вещно право на строеж изключва презумпцията за право на собственост върху постройката заради приращение в имота, в който се намира. Останалите въпроси в изложението са фактически и касаят фактическите констатации на съда, обосноваността на съдебния акт и изпълнението на доказателствената тежест в процеса. Те не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.2009г. по гр. дело № 894/2008г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.