О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София, 13.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. д. № 1047 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 37207 от 14.12.2015 г. на С. С. Т. и И. Т. Т. чрез адвокат П. П. от АК – Шумен срещу въззивно решение № 1810 от 04.11.2015 г. по в.гр.д.№ 2190/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО.
Ответникът по касационната жалба В. М. М. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Д. П. от АК – В., в който възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е отменил решение № 2644 от 12.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 14484/2014 г. на Районен съд – Варна, десети състав, като вместо това е осъдил С. С. Т. и И. Т. Т. да предадат на В. М. М. владението на недвижим имот, находящ се в [населено място], селищно образуване (СО) „М.” № 382, а именно: реална част с площ от 37 кв.м, оцветена в жълто на скица № 3 към заключението на вещото лице (л. 100 от делото на РС, която приподписана от съда представлява част от решението), от ПИ с идентификатор 10135.4501.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г., изменени със заповед № КД-14-03-639 от 06.03.2012 г., при граници на частта: ПИ с идентификатори 10135.4501.383, 10135.4501.9520 и останалата част от 10135.4501.382, на основание чл. 108 ЗС. На основание чл. 109 ЗС С. С. Т. и И. Т. Т. са осъдени да премахнат оградата от бетонови колове и оградна мрежа, находяща се в ПИ с идентификатор 10135.4501.382 (до границата с ПИ с идентификатор 10135.4501.383) – по иска, предявен от В. М. М..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ответниците по исковете (сега – касатори) не са оспорили придобиването на правото на собственост в полза на В. М. М. върху процесния ПИ с идентификатор 10135.4501.382 на основание извършеното в негова полза дарение от 10.09.2008 г. Обсъдено е заявеното от касаторите възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесната реална част от имота с площ 37 кв.м. и е намерил същото за неоснователно. Прието е, че доколкото имотът се намира в терен по § 4 ЗСПЗЗ, съгласно чл. 28 ППЗСПЗЗ се изисква изготвянето на план на новообразуваните имоти (ПНИ), с който да се определят границите на имотите, правото на собственост върху които или се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Административната процедура за придобиване на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и затова по отношение на тях давност не тече. По отношение на ПИ 10135.4501.382 заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е издадена на 21.12.2004 г., а исковата молба по чл. 108 и чл. 109 ЗС е предявена на 17.11.2014 г. – преди изтичане на изискуемия съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок. Тъй като касаторите не могат да се легитимират като собственици на процесната реална част от ПИ .382 на заявеното от тях придобивно основание – давностно владение, предявените срещу тях искове за предаване на владението и премахване на оградата са основателни.
В депозираната касационна жалба искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довод, че е налице необходимост ВКС да се произнесе по формулирания от касаторите въпрос „Длъжен ли е съда да извърши косвен съдебен контрол на заповедта по § 4к ЗСПЗЗ, когато е установено, че същата е частично нищожна, поради техническа грешка при изработването на КП и ПНИ ?”. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставения въпрос, защото той няма обуславящо значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, който не е и дължал произнасяне по него, защото изобщо не е бил повдиган от ответниците по петиторните искове. С отговора на исковата молба ответниците не са заявили никакви възражения срещу настъпването на предпоставките за придобиване правото на собственост в патримониума на ищеца. Единственото противопоставено възражение е за изтекла в тяхна полза придобивна давност, което е обсъдено и намерено за неоснователно. Във връзка с обоснованото оплакване във въззивната жалба на В. М. М., въззивният съд е отстранил допуснатото от първата инстанция още при доклада на делото процесуално нарушение, като е разгледал спора в рамките, очертани с исковата молба и отговора срещу нея, в която връзка е обсъдил значението на издадената на 21.12.2004 г. заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В нито един момент от разглеждане на спора пред инстанциите по същество настоящите касатори не са поддържали, че съда следва да извърши косвен съдебен контрол по отношение на заповедта по § 4к ЗСПЗЗ, нито са поддържали, че същата не е валидна или страда от материално-правна незаконосъобразност.
При отсъствието на конкретно поставен обуславящ изхода на спора въпрос касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед настоящото произнасяне касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 400 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС, съобразно ДПЗС № 0000281569 от 24.02.2016 г., кочан 8368.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1810 от 04.11.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 2190/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО.
ОСЪЖДА С. С. Т. и И. Т. Т. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. М. М. сумата 400 (четиристотин) лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: