5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№322
С., 18.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря………..……………..……. и с участието на прокурора ………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1417 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 6620/5.V.2016 г. на общо 13 /тринадесет/ спортни клуба към Ф. по фехтовка, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1141 на Софийския апелативен съд, ТК, 5 с-в, от 4.ІV.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 250/2016 г., с което са били оставени без уважение техни частни жалби срещу разпореждане № 88856/20.VІІ.2015 г. на СГС, ТК, с-в VІ-20 по гр. дело № 7488/2014 г., а също и срещу определение на същия съд от 1.Х.2015 г. С първия от тези два съдебни акта е била върната означената като „жалба” тяхна съвместна искова молба с вх. № 120518/17.Х.2014 г. „срещу решения на УС на Българска федерация по фехтовка, взети с протоколи № 30/7.VІІІ.2014 г. и № 32/1.Х.2014 г.”, а като последица от това, с последващото определение на първостепенния съд /от 1.Х.2010 г./ разпореждането му по чл. 130 ГПК е било допълнено – по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – с присъждане на разноски в полза на ответното по исковете Сдружение „Българска федерация по фехтовка” в размер на сумата от общо 600 лв. /шестстотин лева/.
Единственото оплакване на 13-те частни касатора е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му, ведно с присъждане на заплатените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Отделно се инвокира довод, че потвърденото от САС разпореждане по чл. 130 ГПК било „неоснователно, постановено ненавременно и в противоречие с принципите на съдебния процес, така както са прокламирани в ГПК”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на частната касационна жалба, подателите й обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиране на значими за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпроси /били те материално- или процесуалноправни/, по които САС реално да се е произнесъл с атакуваното определение, се отправят следните питания:
1./ „Следва ли да бъде признато за незаконосъобразно определението на втория по ред назначен съдебен състав за връщане на исковата молба поради недопустимост, което определение е постановено след завършени процесуални действия на предхождащ, първоначално определен съдебен състав, разпростиращи се до даване на указания за уточнение на първоначално подадената искова молба, вкл. такива за плащане на държавни такси – с оглед броя на подадените кумулативно съединени искове, за размяна на книжа между страните по спора, в това число и изпращане на препис от исковата молба за отговор в установения за това срок и съответно – получаване на такъв отговор?”;
2./ „С оглед законоустановената норма за обжалване по съдебен път единствено на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ, какъв е законовия механизъм за преодоляване на отказа на Управителния съвет на същото дружество да свика ОС, при изпълнение на съответните за това законоустановени изисквания?”;
3./ „Как се защитават интересите на членовете на сдружение с нестопанска цел, отправили в законоустановените за това срокове молба до УС за свикване на ОС, която остава без уважение или произнасяне?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация Сдружение „Българска федерация по фехтовка” писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванeто за неправилност на атакуваното въззивно определение. Инвокирани са доводи, че релевираните от 13-те частни касатора въпроси „намират своите отговори от логическото и свързано тълкуване на разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 25, ал. 4, 5 и 6 и чл. 26, ал. 1, предл. второ) и са изяснени в съдебната практика, включително в задължителната практика на ВКС”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на 13-те спортни клуба към С. „Българска федерация по фехтовка”-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 130 ГПК и последвалото определение за допълването му по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, САС е приел, че решенията на УС на сдружение с нестопанска цел не подлежат самостоятелно на съдебен контрол, констатирайки същевременно, че искането на клубовете за свикване на ОС на С. „Българска федерация по фехтовка” е било надлежно отделено в друго пр-во с охранителен /а не исков – бел. на ВКС/ характер, т.е. неговото разглеждане предстои да се извърши по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ.
С оглед това се налага извод, че първият от трите, формулирани от частните касатори въпроси, изцяло се отнася до начина на процедиране на първостепенния съд, докато единствен възможен предмет на настоящето частно касационно пр-во е постановеното от въззивната инстанция определение. Същевременно останалите два правни въпроса в изложението на 13-те клуба към Б. по чл. 284, ал. 3 ГПК са с изцяло хипотетичен характер, т.е. нямат естеството на такива, които да са били от значение за изхода по конкретното дело. Ето защо, при положение, че настоящата частна жалба и изложението към нея не покриват базисното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява и обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст. В заключение, съгласно мотивите, развити към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1141 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 4.ІV.2016 г. постановено по ч. гр. дело № 250/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2