5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№613
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2011 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1019 от 17.ІІІ.2014 г. на „Р б ІІ” ООД със седалище в [населено място], [община], област Б., подадена против въззивното решение № 105/13.І.2014 г. на Благоевградския ОС, постановено по гр. дело № 591/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1520 на РС-Разлог от 28.ІІІ.2013 г. по гр. д. № 555/2012 г. С последното в пр-во по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК е било признато за установено, че [фирма]-гр. Р. област Стара З. има срещу търговеца настоящ касатор вземане в размер на 14 400 лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор от 7 юни 2010 г. за ползването на СПА-капсула „Dermalife S. Oceana” за периода от януари до декември`2011 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считана от датата на подаване на заявлението /16.ІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, а също и сума в размер на 305.72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 1.І.2012 г. и до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивното решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата положителни установителни иска на [фирма]-гр. Р., предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК, да бъдат отхвърлени в предявените по делото техни размери, вкл. ведно с присъждането на всички направени от касатора разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Благоевградският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: Р. № 411/22.Х.200 г. по гр.д. № 252/2010 г.; Р. № 202/.ІІ.2012 г. по т.д. № 87/2011 г., а също и в Опр.№ 181/23.ІІІ.2011 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 717/2010 г.) по следните 4 правни въпроса:
1./ „Могат ли да породят правни последици за представлявания действията на пълномощника, извършени извън учредената представителна власт?”;
2./ „Следва ли при преценката за потвърждаване на действия, извършени от представлявания извън представителната власт, когато упълномощител е търговец, да се преценява в обсега на чл. 301 ТЗ и да се приеме, че не е налице потвърждаване, щом като търговецът е възразил веднага след узнаването?”;
3./ „Кога е налице уговаряне в ущърб на упълномощителя?”;
4./ „Представлява ли данъчната фактура основание за плащане?”
Отделно от това произнасянето на въззивния съд по горепосочените 4 правни въпроса било „в противоречие с доминиращата практика на съдилищата”, а вторият се явявал такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Р. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара З. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадената от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС касационна жалба на „Р б ІІ” ООД със седалище в [населено място], община [населено място], област Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение Благоевградският ОС е приел по първия иск с правно основание по чл. 232, ал. 1 ЗЗД и цена, надхвърляща законоустановения минимум от 10 000 лв., че процесният наемен договор е бил сключен от пълномощник на дружеството наемател /настоящ касатор/, чиито подпис не е бил оспорен по реда на чл. 193 ГПК и следователно този търговец е бил обвързан от същата сделка, поради което е била отречена необходимостта от обсъждане налице ли е хипотезата на чл. 301 ТЗ, отнасяща се до липса на представителна власт. Следователно налага се констатацията, че въпрос № 2 от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му не е такъв, който да е бил от значение за изхода на делото, щом въззивната инстанция въобще не се произнасяла по него. Липсва произнасяне на Благоевградския ОС с атакуваното въззивно решение и по останалите три въпроса, т.е. налага се извод, че всички те имат изцяло хипотетичен характер. В заключение, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В настоящия случай обаче, търговецът касатор не е съобразил изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК с това изискване на процесуалния закон, а този пропуск сам по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 105 на Благоевградския окръжен съд, от 13.І.2014 г., постановено по гр. дело № 591/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 2011 по описа за 2014 г.