О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
гр.София, 28.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 696/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на всички страни по делото за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 342 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г. С посоченото решение е обезсилено решение на Старозагорски районен съд от 22.08.2010 г. по гр.д.№ 5874/ 2009 г. и е прекратено производството по предявените искове от Д. Д. Н., лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Н. Д. Н., против М. Д. И. и П. А. И., за обявяване на недействителността на договора, сключен на 26.04.2005 г. с нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 184/ 2005 г. на нотариус рег.№ ***, с който Л. Д. Н., чрез настойника си Д. Д. Д., прехвърля на М. Д. И. по време на брака й с П. А. И., срещу поето задължение за издръжка и гледане, ? ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 66 в [населено място], [улица], вх.А, ет.2. С решението въззивният съд се е произнесъл по същество по евентуално предявените искове, като е развалил до размер ? ид.ч. същият договор и е отхвърлил исковете за разликата до другата ? ид.ч.
Ищците Д. Д. Н. и Н. Д. Н. атакуват въззивното решение в частта, в която е прекратено производството по исковете им и в частта, в която частично е отхвърлен искът за разваляне на договора. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК тези касатори повдигат процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивния съд при установена от него недействителност на оспорена сделка и в частност може ли да откаже да я прогласи за такава и да прекрати производството. Считат, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на трайната практика и молят да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответниците М. Д. И. и П. А. И. не вземат становище по тази жалба. Те са атакували въззивното решение в частта, в която срещу тях е уважен частично искът за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В своето изложение на основанията за допускане на касационно обжалване те повдигат материалноправните въпроси за това, прилага се чл.81 ал.1 от ЗЗД по отношение на алеаторните договори като процесния, отговаря ли приобретателят по такава сделка, ако трети лица попречат да изпълни задълженията си и може ли в такъв случай да се иска трансформация на задължението за полагане на грижи в парично и дали това е в интерес на прехвърлителя. Считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и молят касационното обжалване да бъде допуснато в частта, уважаваща предявения иск.
Ищците оспорват тази жалба и молят обжалването да не бъде допуснато.
Съдът обсъди направените доводи и констатира следното:
За да прекрати производството по главните искове, въззивният съд е приел, че ищецът Н. е легитимиран да ги предяви, но че не ги е насочил към всички задължителни другари, а ищцата Н. не разполага с правото да атакува процесната сделка. Изведено е, че исковете са недопустими, съответно че е недопустимо и постановеното по тях решение и като такова – подлежащо на обезсилване.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатия от касаторите – ищци въпрос обуславя постановеното решение. Няма данни по този въпрос да има противоречива практика – приложените към изложението съдебни решения са постановени по съществото на спорове по прилагането на чл.22 и чл.23 от СК от 1985 г. (отм.), а не касаят въпроса кога исковете са допустими и кога производството по тях следва да се прекрати. Съдът приема обаче, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по въпроса няма данни за установена практика, а законът не съдържа изрично разрешение. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато.
При това положение е излишно изричното разглеждане на поставените от касаторите – ответници въпроси, тъй като към разглеждане на евентуалния иск съдът ще пристъпи едва след като разреши спора по главните искове. Ако се пристъпи към разглеждането на евентуалните искове, на поставените от касаторите – ответници материалноправни въпроси ще бъде даден отговор с решението по същество.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 342 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г.
Касаторите Д. Д. Н. и Н. Д. Н. са освободени от задължение за внасяне на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: