О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 27.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 247/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 предл. второ ГПК.
Подадена е частна жалба от „Б” О. , гр. В. срещу определение от 21. 1. 2010 г. по ч. гр. д. № 19/2010 г. на друг състав на ВКС, трето гражданско отделение.
Ответникът по частната жалба Е. К. Д. от гр. В., действащ като Е. „А” не е взел становище по жалбата.
След проверка, настоящият състав на касационния съд приема следното:
Производството по ч. гр. д. № 19/2010 г. е образувано по частна касационна жалба на „Б” О. срещу определение на Варненския апелативен съд от 5. 11. 2009 г. по ч. г. д. № 452/2009 г., с което е допуснато обезпечение на иск, предявен от Е. Д. срещу жалбоподателя, чрез спиране на изпълнението по конкретно посочено изпълнително дело по отношение на имот, собственост на молителя, срещу представяне от него на парична гаранция в размер на 170 000 лв. в едноседмичен срок от съобщението. Другият състав на касационния съд е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима и прекратил производството по делото, като е приел, че оспорваното въззивно определение на Варненския апелативен съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Посочено е, че то не е определение, постановено за първи път от въззивна инстанция и за него е неприложим редът на частно обжалване по чл. 274, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК. Прието е, също, че въззивното определение на ВАС от 5. 11. 2009 г. не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, защото не прегражда развитието на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда развитието на такова производство.
Настоящият състав на касационния съд счита за неправилен извода на другия състав на касационния съд, че обжалваното определение не дава разрешение по същество на едно самостоятелно производство, съпровождащо исковото проэизводство. Определението на Варненския апелативен съд е постановено по искане за допускане на обезпечение на предявен иск, по който е налице висящо производство. Искането е предявено от Е. „А” по гр. д. № 1121/2009 г. на Варненския окръжен съд, като първа инстанция, който съд, с определение от 13. 8. 2009 г. е допуснал обезпечение на иска чрез заявената от молителя обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело. Въззивното определение от 5. 11. 2009 г. дава разрешение по същество на искането за обезпечение, за чието разглеждане и разрешаване е предвидено самостоятелно производство в Част четвърта на ГПК – чл. 389 – чл. 403 ГПК. Предвидената изрична регламентация на правилата за допускане на обезпечение, за видовете обезпечителни мерки и за последиците от допуснато обезпечение, показва целта на законодателя да уреди този вид правоотношения, считайки, че те имат съществено значение за гражданския оборот и общите граждански правоотношения.
По изложените съображения и съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК, следва да бъде отменено определението на другия състав на касационния съд и се реши въпроса за обжалване на въззивното определение на ВАС от 5. 11. 2009 г. от настоящият състав на касационния съд.
Частната касационна жалба на „Б” О. , гр. В., вх. № 5124/23. 11. 2009 год., съдържа приложение – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по конкретно посочени процесуални въпроси, разрешени от съда в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Първите два въпроса, посочени от жалбоподателя са относно възможността на съда да допусне обезпечение, след като с предходно определение е отхвърлил същото искане, и за прилагане на процедурата по чл. 252 и чл. 253 ГПК за оттегляне на предходното определение. По тези въпроси не се сочи и няма данни за противоречиво произнасяне на съдилищата. Не е налице и неточно прилагане на закона, тъй-като чл. 389 ГПК предвижда възможност за допускане на обезпечение във всеки един момент от висящото исково производство до приключването му във въззивна инстанция, т. е. не е налице ограничение относно броя на исканията и постановените по тях съдебни актове. Липсата на такова ограничение е обяснима с оглед на целта на обезпечението и обезпечителната нужда, които се обуславят не само от естеството на правния спор, но така също и от редица фактически обстоятелства, които могат да възникнат в хода на производството. Разпоредбите на чл. 252 и чл. 253 ГПК касаят разпорежданията на съда по движението на делото по спора, конкретизиран от предявения иск, а не определенията на съда, постановени по реда на обезпечителното производство. В изложението за допускане на касация, жалбоподателят се позовава на произнасянето на въззивния съд по въпроса за допустимост на обезпечаването, когато молителят не е доказал, че без обезпечение ще е невъзможно или ще е затрудено осъществяването на правата му, както и при липса на данни за висящо исково производство. Тези въпроси не могат да се квалифицират като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3. Приложените от жалбоподателя определения на други съдилища са неотносими към произнасянето на въззивния съд по настоящото дело, тъй-като те са обусловени от различни факти и доказателства. Обстоятелствата за преценка на обезпечителната нужда и за наличието на висящо исковото производство, по смисъла на чл. 389 ГПК, са точно регламентирани в закона, уредбата възпроизвежда аналогичните текстове на ГПК от 1952 г./отм./, по които има утвърдена съдебна практика и в случая не се касае за регламентация, свързана с развитието на правото. По тези съображения касационният съд счита, че въззивното определение на Варненския апелативен съд не подлежи на обжалване с частна жалба прев ВКС.
Към досието на настоящото ч. гр. д. № 247/2010 г. е приложена молба вх. № 2196/5. 3. 2010 г., с която жалбоподателят иска от касационният съд да се произнесе по жалба на Е. „А”. Искането е несъстоятелно, тъй-като предмет на делото е само обжалваното определение на ВКС от 21. 1. 2010 г.. С това определение същият съд не се е произнесъл по жалба на Е. „А”, която е приложена към досието на ч. гр. д. № 19/2010 г. по описа на трето гражданско отделение на ВКС и липсата на произнасяне може да бъде основание за съответни процесуални действия, но само от този жалбоподател.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 21. 01. 2010 г. по ч. гр. д. 19/2010 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд от 5. 11. 2009 г. по ч. гр. д. № 452/2009 г. по частната касационна жалба на вх. № 5124/23. 11. 2009 г. на „Б” О. , гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: