О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
Гр. София, 11.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 232 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 12235 от 15.11.2016 г., подадена по пощата на 12.11.2016 г. от Е. К. Н. и П. К. Н. чрез адвокат С. И. от САК против въззивно решение № 358 от 05.10.2016 г. по в.гр.д.№ 402/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе, ГК.
Ответницата по касация И. С. Д. чрез адвокат Д. И. и адвокат М. Б. са подали отговор на касационната жалба, като възразяват срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, евентуално – срещу основателността на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 65 от 14.03.2016 г. по гр.д.№ 50/2015 г., постановено от Районен съд – Бяла, с което са отхвърлени предявените от Е. К. Н. и П. К. Н. срещу И. С. Д. искове : (1) за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 16.05.2014 г. на К. П. Н., починал на 19.01.2015 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.01.2015 г. на Нотариус с район на действие РС – Бяла, с което е направено завещателно разпореждане в полза на И. С. Д., както и (2) за признаване за установено по отношение на И. С. Д., че Е. К. Н. и П. К. Н. са собственици на недвижим имот – Апартамент № 6, намиращ се в [населено място], област Р., [улица], ж.бл. „Т.”, вход Б, ет. 6, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 58,30 кв.м., при описани граници, заедно с избено помещение № 6 в същата сграда и вход, с площ 3,59 кв.м. при описани граници, заедно с 1,72% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел XIII-58,59 в кв.6 по РП на [населено място].
При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел, че несъмнено е установено обстоятелството, че наследодателят е написал и подписал съставеното на 16.05.2014 г. саморъчно завещание (завет на процесния недвижим имот). Завещанието е действително – отговаря на всички изисквания, установени с чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като са индивидуализирани лицето, в чиято полза е извършено и предмета на разпореждане за след смъртта на завещателя. Текстът и подписа на завещанието са изпълнени от К. П. Н.. Със съдебно-почерковите експертизи (еднолична и тройна) е установено, че завещанието е написано с ръкописен текст, изпълнен с различна по оттенък синя химикална паста на кариран лист. Не са установени следи от механични или химични въздействия върху ръкописния текст. Завещанието е изпълнено на няколко етапа, като за основната част може да се допусне, че е написана без да са посочени дата, месец и година, а впоследствие – в началото и края на документа, е вписана датата цифром и словом, като експертите са категорични, че съвпадат повечето от общите и значително количество от частни идентификационни признаци, за да се установи по несъмнен начин, че изследвания ръкописен текст, положен в оставеното празно място, е изпълнен от К. П. Н.. С оглед това съдът е приел, че текстът на цялото завещание и подписа на завещателят са изписани от едно лице и дори текста да е изписван на няколко пъти, това не се отразява на валидността на завещателното разпореждане. Тъй като не са налице основания за прогласяването му за нищожността, като неоснователен е отхвърлен обуславящия иск с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, съответно – като неоснователен е отхвърлен и обусловеният установителен иск за собственост.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, без да са формулирани конкретни правни въпроси. Както бе прието с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Освен отсъствието на общо основание за допускане на касационното обжалване, в случая не е налице и нито един от релевираните допълнителни селективни критерии. На първо място, разрешенията, съдържащи се в цитираната от касаторите съдебна практика, касаят казуси, които съществено се отличават от настоящия досежно релевантните за споровете обстоятелства. В този смисъл цитираната практика от една страна е неотносима към разглеждания случай и същевременно не разкрива противоречие с обжалваното решение. Така, с Р № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 352/2011 г. на ВКС, І г.о. е прието, че дори в хипотеза на оспорена дата на завещанието, следваща във времето датата на протокола за оставянето му за съхранение при нотариус, формата на завещанието не е опорочена, тъй като поставената от завещателя дата на съставяне е поставена преди подписа му (което изискване е удовлетворено и в случая). С Р № 434 от 02.06.2003 г. по гр.д.№ 983/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че наличието на добавка в текста, изразяваща се в поправка на правописна грешка досежно обхвата на завещаното имущество, не опорочава акта, щом волята на завещателя е ясна и недвусмислена, както е и в настоящия казус. С Р от 23.05.2012 г. по гр.д.№ 56003/2010 г. на СРС, 43 състав пък е разгледан спор, в производството по който е установено, че ръкописното завещание е изписано не от соченото за негов автор лице, а от лицето, ползващо се от завещателното разпореждане, както и вероятно не е подписано от „завещателя” – обстоятелства, коренно различаващи се от установените в спора между касаторите и И. С. Д.. Следва да се отбележи още, че цитираното от въззивния съд Р № 343 от 01.11.2011 г. по гр.д.№ 1147/2010 г. на ВКС, І г.о. действително съществува и е достъпно на интернет-страницата на ВКС, като с него в отговор на въпроса валидно ли е саморъчно завещание, при което датата на изготвяне следва подписа на завещателя, е разяснено, че макар и датата да е след подписа на завещателя, ако последният е приподписал последната, то означаването й в документа става част от съдържанието на същия и саморъчното завещание ще бъде действително.
Изложеното сочи на липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 1 200 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, договорено с адвокат Д. И., съгласно ДПЗС № 0149318.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 358 от 05.10.2016 г. по в.гр.д.№ 402/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе, ГК.
ОСЪЖДА Е. К. Н. и П. К. Н. ДА ЗАПЛАТЯТ на И. С. Д. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: