Определение №11 от 13.1.2020 по ч.пр. дело №3341/3341 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11

гр. София, 13.01.2020 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 3341 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 102135 от 12.08.2019 г., подадена от Й. М. М. и И. А. М. чрез адвокат Д. И. от САК срещу Определение № 17327 от 15.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 7250/2019 г. на СГС, VІ-4 състав. Иска се отмяна на определението като неправилно.
Ответници по касация не са конституирани с оглед разпоредбата на чл. 130 ГПК.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено Определение № 90662 от 11.04.2019 г., с което е върната исковата молба на настоящите касатори и е прекратено производството по гр.д.№ 79967/2018 г. по описа на СРС, г.о., 173 състав. СГС е съобразил, че съгласно обстоятелствената част на исковата молба ищците са собственици на северната част, а ответницата Х. Е. Т. – на южната част от сграда „близнак”, намираща се в дворно място с площ от 500 кв.м. (УПИ **, кв. 173, [населено място]. През 1987 г. праводателите на ответницата се снабдили с акт за узаконяване за южния „близнак”, а когато и ищците поискали да се снабдят с такъв, били уведомени от общината, че сградата е една и не може да се издаде такъв документ само за северния „близнак”. Същевременно, в АГКК вместо една са нанесени две сгради. Заявено е твърдение, че понастоящем сградата е една и се състои от северна и южна част, които имат обща стена, комин и покрив. Отправеното към съда искане е да се установи, че притежаваните от страните жилища са обекти в сграда тип „близнак”.
Въззивният съд е приел, че така заявената претенция е процесуално недопустима, тъй като не съставлява иск за защита на правото на собственост, а има за цел да се установи по съдебен ред съществуването на определен факт (че жилищата на страните се намират в сграда тип „близнак”). Възможност за водене на установителен иск за такъв факт не е предвидена в закон. Освен това отсъстват твърдения ответницата да оспорва правото на собственост на ищците, което лишава от правен интерес и иск за защита на собствеността върху жилището в северната част на сградата и прилежащите към него ид.части от общите части. Спорът е относно фактическо състояние – дали е налице „многофамилна” сграда по смисъла на чл. 97, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, или са налице две отделни „еднофамилни” сгради (чл. 97, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7/2003 г.). СГС е пояснил, че твърденията на ищците сочат, че могат да се легитимират като заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, които имат право по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР да поискат изменение на КККР поради допусната грешка, като липсата на регистрация на тяхното жилище на името на ответницата свидетелства за отсъствието и на спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В представеното изложение на касационните основания са поставени въпросите:
(1) „Какъв е обемът на търсената защита с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и обхваща ли той всички основни данни за обектите на кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗКИР, в частност – за сградите и за самостоятелните обекти в сградите и тяхното предназначение?”
(2) „Неправилно дадена правна квалификация от първоинстанционния съд на предявения иск, респ. неправилна преценка за несъответствия между фактически основания на иска и петитум (без да са изрично посочени) влече ли като последица настъпване на неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК ?”
(3) „Следва ли ищецът преди предявяване на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри да е предприел съответната административна процедура за това по реда на ЗКИР и едва след изчерпване на административния ред (включително и съдебно обжалване) да предяви претенцията си по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР?”
с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради допуснато противоречие с ТР № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК (по въпроси №№ 1 и 3), както и с Решение № 280 от 05.07.2012 г. по гр.д.№ 298/2011 г. на ВКС, І г.о., Определение № 172 от 29.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 741/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 3 от 06.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 5389/2016 г. на ВКС, ІV г.о. (по въпрос № 2)
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Не е налице противоречие с практиката, посочена във връзка с въпрос № 2, доколкото, противно на поддържаното от касаторите, дадените от първоинстанционния съд (в изпълнение на постановеното с Определение № 6105 от 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 3177/2019 г. на СГС, т.о.) с разпореждане № 72274 от 21.03.2019 г. указания по реда на чл. 129 ГПК не са нито неправилни, нито неясни. В отговор на същите, с молба вх.№ 5061928 от 08.04.2019 г. са направени уточнения, смисълът на които е възприет точно от първоинстанционния съд и въззивния съд, като съответен на тях е изводът, че съдът е сезиран с иск за установяване на факт, по отношение на който не съществува позитивно правна-норма, допускаща такъв да бъде установен по исков ред. Не са заявени твърдения, въз основа на които да се приеме, че претенцията е такава по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Така констатираните данни по делото мотивират ВКС да приеме, че по отношение на въпрос № 2 не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а въпроси с №№ 1 и 3 не съставляват общо основание за допускане на обжалването, защото нямат обуславящо значение за изхода на спора.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 17327 от 15.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 7250/2019 г. на СГС, VІ-4 състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар