О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 23.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4092 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по исковата молба на Т. Х. П. от [населено място], представляван от адв. П. Г., против решение № 977 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 910/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив, с което се потвърждава решение № 76 от 7 март 2016 г., постановено по гр.д. № 900/2015 г. по описа на районния съд в гр. Асеновград, за отхвърляне на предявените от П. против Ц. д. г. „Н. Й. В.” [населено място], представлявана от директора З. Т., искове за признаване на уволнението й за незаконно и за възстановяването на П. на заеманата преди уволнението работа.
В жалбата се сочат всички касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК. Изтъква се, че съдът безмотивно приема, че длъжността на касаторката „завеждащ административна служба” е действително съкратена, след като при сравнение трудовите функции за длъжността с тези на „касиер-домакин” и „технически секретар” до голяма степен съвпадат. Въз основа на изложеното се приема, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор преди да уволни касаторката. Оспорва се изводът на съда, че, след като длъжността на ищцата била единствена, то подбор не се дължал. Съкращаването в щата било и фиктивно. Поддържа се, че касаторката към момента на уволнението била председател на общинската структура на Синдикат „С.”, и синдикалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ не е преодоляна от работодателя – работодателят не е попитал касаторката дали се ползва с такава закрила, а съдът не е подложил на анализ противоположните свидетелски показания в тази връзка. По отношение на документите на синдиката се сочи, че е проведено производство по чл. 193 ГПК и правонарушение не било установено. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът Ц. д. г. „Н. Й. В.” А., представлявана от директора З. Т., чрез адв. К. Г., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд сочи, че длъжността на ищцата действително е съкратена, като доказателство за това е, че функциите на ищцата се изпълняват от касиер-домакина и техническия секретар, не били налице. Според съда, подбор е задължителен само в случаите, когато се съкращават част от щатните бройки, а не всички бройки за длъжността, и в тази връзка се сочат мотивите на ТР № 3/2012 г. ОСГК, че при съкращаване на единствена длъжност работодателят може да уволни съответния служител или да направи подбор между него и други, заемащи близка или сходна длъжност, а и близка до длъжността на ищцата била само длъжността на касиер-домакина. Прието е, че закрилата по чл. 333 КТ е отпаднала, защото ищцата е била попитана дали се ползва със закрила, но е дала отрицателен отговор. Сочи се и че решението на управителния съвет на синдиката за приемане на ищцата за член не е утвърдено от общото събрание, а освен това решението, както и решението на учредителното събрание за избиране на ищцата за председател, нямат достоверна дата. Накрая се сочи, че заповедта за уволнение съдържа словесно основанието, на което то е извършено. Препратено е и към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения въпрос длъжен ли е работодателят да направи подбор при съкращаване в щата, когато в предприятието има повече от една длъжност със сходни трудови функции, но с различно наименование на длъжностите. Въпросът е обусловил изхода на спора – при твърдение на ищцата, че при работодателя има две други длъжности, които изпълняват същите трудови функции като съкратената длъжност, съдът приема, че близка до съкратената длъжност е само друга една длъжност. Даденото от въззивния съд разрешение следва да се прецени спрямо тълкуването, дадено от ВКС в посоченото от касаторката решение № 61 по гр.д. № 1037/2011 г., ІV г.о. Останалите две решения, посочени по този проблем (решение № 75 по гр.д. № 924/2011 г., ІІІ г.о., и решение № 1266 по гр.д. № 767/2003 г., ІІІ г.о.) разрешават други въпроси. На въпроса длъжен ли е работодателят да направи подбор при съкращаване в щата, когато в предприятието има повече от една длъжности с еднакви трудови функции, но различно наименование на длъжността, или ако длъжностите са с различно наименование, независимо от еднаквите трудови функции – подборът не е задължителен и той може да съкрати работника/служителя, ще бъде отговорено чрез отговора на посочения по-горе въпрос, тъй като по същината си въпросите се припокриват.
Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита длъжен ли е въззивният съд да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, или е достатъчно да приеме, че не са налице доказателства за твърденията във въззивната жалба, без да се мотивира и обоснове от къде извежда подобен извод, за да налице изпълнение на задълженията му по чл. 269 и чл. 272 ГПК. Макар мотивите на съда в обжалваното решение да са пределно кратки, съдържат отговор на всички твърдения на касаторката в качеството й на въззивница, като неоснователно се поддържа от касаторката, че при обосновката си съдът се позовава единствено и само на липсата на доказателства. Едва след излагане на своите разрешения по спорните въпроси, съдът препраща към мотивите на първата инстанция, поради което не може да се приеме, че са нарушени правилата за излагане на мотиви от страна на въззивния съд дори в случаите, когато прилага чл. 272 ГПК. Предвид изложеното, не е налице допуснато нарушение на практиката на ВКС, изразена в сочените от касаторката решения (решение № 181 по гр.д. № 360/2016 г., ІV г.о., решение № 157 по т.д. № 823/2010 г., ІІ т.о., решение № 990 по гр.д. № 47/2009 г., І г.о., решение № 921 по гр.д. № 2704/2008 г., І г.о., решение № 324 по гр.д. № 1413/2009 г., ІV г.о., и решение № 191 по гр.д. № 606/2011 г., ІV г.о.).
Я. е отрицателният отговор на твърдението на касаторката, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на мотиви. Решението е недопустимо, когато е произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, когато в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран (така в решение № 364 по гр.д. № 155/2012 г., ІІІ г.о., ВКС). Освен това, както беше посочено, съдът е изложил и своите съображения по доводите във въззивната жалба, въпреки крайната им лаконичност.
Въпросът може ли съдът да контролира актовете и действията на профсъюзите относно условията за членство в една синдикална организация, както и за разкриването на нейни структури и поделения, не е обусловил изхода на спора. Това е така, защото в обжалваното решение съображенията по утвърждаването на решения на управителния съвет на синдиката, респективно относно достоверната дата на провеждане на учредителното събрание и общото събрание на синдиката, се сочат само за пълнота на изложението. Основание на съда, за да отрече закрилата, претендирана от касаторката, е намерено в дадения от нея отрицателен отговор на питането дали се ползва от синдикална закрила. Тъй като липсва обусловило изхода на спора разрешение по поставения въпрос, не може да се извърши съпоставка с посочената практика на ВКС – решение № 522 по гр.д. № 653/2010 г., ІV г.о., и решение № 211 по гр.д. № 438/2015 г., ІІІ г.о.
За касационното обжалване касаторката не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 977 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 910/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: