Определение №329 от 11.7.2017 по гр. дело №827/827 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 11.07.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 827/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Н.-К. от [населено място] срещу въззивно решение № 254 от 17.05.16г., постановено по в.гр.д.№ 421/15г. на Софийския окръжен съд, ІІ с-в, по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 179 от 16.01.15г. по гр.д.№ 277/10г. на Пирдопския районен съд, с което на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор 38558.3.253 с площ от 608 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Делбата на процесното дворно място, без построените в него сгради, е допусната с влязло в сила решение № 136 от 10.08.12г. по гр.д.№ 277/10г. на Пирдопския районен съд между Т. И. К., В. С. Н.-К., И. А. К. и В. А. К. при квоти 500/608 ид.части за първия и по 36/608 ид.части за останалите трима съделители. Същото е реално неподеляемо, поради което съдът е приел, че единственият способ за извършването на делбата му е публичната продан.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на константната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в ТР № 67/86г. на ОСГК на ВС, според която при подялба на имот или поставяне в дял съдът следва да отчете всички конкретни обстоятелства, както и че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.Може ли при наличие на съседен имот-собственост на част от съделителите да се придаде част от допуснатия до делба имот, а от останалата част да се обособи самостоятелен имот за другия съделител и 2. Може ли съдът да замести съгласието на съделителите при извършването на делбата по описания в първия въпрос начин, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Т. И. К. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от него правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая във връзка с релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК касаторите не са посочили правния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, нито се позовават на задължителна практика на ВКС. Позоваването на ТР № 67/86г. на ОСГК на ВС /незадължителна практика/ е неоснователно, тъй като същото няма отношение към предмета на настоящия спор и съображенията на съда за постановяване на обжалваното решение.
Липсва произнасяне от въззивния съд и по поставените въпроси относно релевираното основание за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нито касаторите са изложили някакви доводи за обосноваване наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, които в случая не са налице. Във връзка с тези въпроси следва да се отбележи, че според задължителната практика на ВС и ВКС /ППВС № 4/64г., ППВС № 7/73г. и др./ във втората фаза на делбеното производство съдът следва да извърши преценка за реалната поделяемост на допуснатия да делба недвижими имот, т.е. дали съответните дялове отговарят на нормативните изисквания за самостоятелен имот, с оглед на която да избере и съответния, посочен в закона, способ за ликвидирането на собствеността, а не да преценява посочените от касаторите във формулираните въпроси правноирелевантни обстоятелства.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание ч.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата Т. И. К. сторените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 17.05.16г., постановено по в.гр.д.№ 421/15г. на Софийския окръжен съд, ІІ с-в.
О с ъ ж д а В. С. Н.-К. от [населено място] да заплати на Т. И. К. от същия град сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар