О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
[населено място], 31.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 59/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. П. и Г. И. П. против решение № 1277 по гр.д.№ 1885/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е частично отменено решение от 08.12.2015 год. по гр.д.№ 5149/2014 год. на Софийски градски съд, като са отхвърлени предявените от касаторите против ЗК „ О. клон България„ К. искове,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Я. Г. П. – дъщеря на касаторите, настъпила в причинна връзка с ПТП от 25.03.2013 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил , за разликата над сумата от 150 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 200 000 лева, в полза на всеки от ищците. Касаторите оспорват правилността на решението, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, при прилагане критерия за справедливост за определяне на адекватно на търпимите вреди обезщетение. Считат,че изобщо липсват мотиви в обосноваване на постановеното намаление,а не са налице нови, неотчетени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства или новосъбрани по делото доказателства.Според касаторите липсва и анализ на съобразимите доказателства. Акцентират на собствената си възраст, като критерий: застигнало ги относително рано нещастие,спрямо продължителността на периода на болки и страдания от смъртта на детето, с оглед средната продължителност на живот, а от друга – към момент , към който не биха могли да имат други свои деца. Позовават се на несъобразяване лимитите на отговорност на застрахователя, съгласно пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ /отм./, действащи към момента на ПТП. Като цяло обезщетението е счетено за определено в разрив със съдебната практика в аналогични случаи и несъответно на събраните доказателства за вида и съдържанието на търпимите болки и страдания, вкл. с оглед личността на загиналата / „ младо,здраво, красиво, дейно момиче, само на 21 години,изключително отговорна,трудолюбива,дисциплинирана, отлична студентка, предана дъщеря„ /. Сочи се релевантност и на обстоятелството, че починалата е единствено дете.
Ответната страна – ЗК„ О. – клон България „ К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,предвид необоснованост на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Страната счита, че формулираните въпроси целят пререшаване на спора по същество, на основания за преценка на правилността на решението по чл.281 т.3 ГПК, неприложими в производството по чл.288 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Касационните доводи са ограничени до наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при мотивиране на решението,относно определяне на справедливо застрахователно обезщетение, както и до нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД , при прилагане на критерия за справедливост, въведен с нормата. Относими към определяне на застрахователното обезщетение,обаче, са единствено показанията на двама свидетели – приятелка на починалата и причинилият увреждащото ПТП делинквент. Съдържанието на показанията на двамата свидетели е коментирано във въззивното решение. Същото не включва квалификации относно личността на загиналата и относно съдържанието на емоционалната й връзка с родителите, на които се позовава в касационната жалба процесуалният представител на ищците. Показанията са лаконични, твърде общи, свидетелстващи като цяло за добри взаимоотношения, но без възможност за преценка на конкретни аспекти на връзката родител – дете, от значение за оценката на разтрогването й, като допринесло изключително тежки, по-големи от обичайно съобразимите, болки и страдания. Относно намаляване размера на присъденото обезщетение, съдът се е позовал изрично и само на приложимост на лимитите в отговорността на застрахователя, съобразно пар. 27 ал.1 ПЗР на КЗ / отм./.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и представлява ли липса на мотиви неизлагането на релевантни за приложение на принципа на справедливост обстоятелства и липсата на съпоставяне на задължителните критерии по приложение принципа за справедливост с релевантните за определяне справедлив размер на обезщетението обстоятелства? ;2/ Трябва ли значителното намаляване на определеното / от първоинстанционния съд / обезщетение да е мотивирано от въззивния съд с конкретни факти от значение за определянето му , установени за задължителни по отношение размера му ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – № 163 по т.д.№ 3456/ 2015 год. на І т.о. , № 179 по т.д.№ 2143 / 2014 год. на І т.о. и т.19 от ТР 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС;3/Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и игнорирането на такива съставлява ли съществено нарушение? – поради противоречие с т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т.19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС , реш.№ 42 по гр.д.№ 5488 / 2013 год. на ІV г.о. на ВКС , опр.№ 1006 по гр.д.№ 619 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС, реш.№ 11 по адм.д. № 4900 / 1993 год. на ІІІ г.о. , реш.№ 87 по гр.д.№ 55 / 1958 г. на ОСГК на ВКС , както и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК;4/ Следва ли при определяне на застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с лимитите при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,които отразяват промените в икономическите условия; липсата на каквито и да било съображения относно лимитите, води ли до неправилно приложение на принципа на справедливост; нарушен ли е принципа на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива в аналогични случаи, но при лимит 3-10 пъти по–нисък от процесния ? ; 5/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар.27 от ПЗР на КЗ и обществено – икономическите и социални условия в страната? ; 6/ Как следва да се прилага принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете; липсата на посочване, анализ и съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии съставлява ли нарушение на принципа на справедливост, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. ? ; 7/Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпимите морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите?; 8/ Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост ; непосочването и неотчитането на задължителните критерии – възраст на пострадалата и ищците ,данните за личността на загиналата, съдържанието на връзката в семейството – води ли до нарушаване принципа на справедливост и кои са критериите за определяне съдържанието на връзката – необходимо ли е да се обсъди степента на родство и близост и факта, че ищците са загубили единственото си дете? ; 9/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото , за да са изпълнени задължителните указания в ППВС № 4/1968 година ? Въпросите са обосновавани с цитирана задължителна за въззивния съд и казуална съдебна практика, вкл. с противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. . / От въпросите са изключени частите, съдържащи личната, субективна оценка и квалификации на страната.
Касаторите не сочат необсъдено от съда, но релевантно към определяне съдържанието на собствената им емоционална връзка с починалата обстоятелство, подкрепено с конкретно доказателство по делото /съобразявайки съдържанието на събраните свидетелски показания/. Не кореспондира със съдържанието на въззивното решение твърдението за липса на мотиви, доколкото за намаляване на размера съдът е съобразил единствено различен от този на първоинстанционния съд начин на приложение лимитите на застрахователна отговорност. В този смисъл, въпросите по п.1,2,3,6,7,8 и 9 не покриват общия селективен критерий, тъй като не кореспондират с действителното съдържание на осъществените от съда процесуални действия и съдържанието на мотивите, съобразявайки действителния обхват на ангажираните от касаторите доказателства във връзка с касационните доводи за неправилност на въззивното решение.Дори да се приеме, че въпросите покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,не е обоснован допълнителен селективен критерий, тъй като решението не е в противоречие с цитираната съдебна практика. Не е обосновано и противоречие на въззивното решение със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год., които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии, а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост, с мотивирано изложение на приети за релевантни, при определяне на справедлив размер на обезщетението, конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай, каквото мотивиране въззивното решение съдържа. Касаторите не са мотивирали касационната си жалба, досежно неправилното приложение на чл.52 ЗЗД, с посочване на неотчетено от въззивния съд, обосноваващо по-висок справедлив размер конкретно обстоятелство и по същество изискват универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, независимо от конкретните по всеки спор обстоятелства.Търсената универсална преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година. Възрастта , както на починалия, така и на претендиращите обезщетение лица, е отречена като самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, както и факта, че починалият е единствено дете в семейството / така реш.№ 178/12.11.2013 год. по т.д.№ 458/ 2012 год. на І т.о. на ВКС, реш.205 по т.д.№ 218 / 2010 год. на ІІ т.о., реш. по т.д.№ 1919 / 2014 год. на І т.о., реш. по т.д.№ 2056 / 2015 год. на І т.о. на ВКС /, доколкото сами по себе си не определят съдържанието на връзката между починалия и преживелия родственик / в случая съдържанието на връзката родител – дете /. Емоционалната връзка в семейството в случая не е доказана със съдържанието, визирано в касационната жалба. Действително, смъртта на дете – за отдадения, отговорен, любящ родител, е непреодолима трагедия, но съдът не е длъжен да презумира квалификацията на родителя като такъв, нито субективните проявления на понасянето на тази трагедия извън рамките на нормално търпимите, макар действително тежки, болки и страдания.
Доколкото и за намаляване на размера на обезщетението съдът се е позовал единствено на различно съобразяване лимитите на застрахователна отговорност по пар. 27 ал.1 ПЗР на КЗ / отм./, четвърти и пети въпроси покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Необоснован се явява допълнителния селективен критерий, който не е изведен с противоречие на въззивното с конкретно решение ,относимо към правен въпрос, по приложение на лимитите на застрахователната отговорност, а не по фактологичен въпрос за приложението им , съобразно конкретиката на спора.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1277 по гр.д.№ 1885/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Х. П. и Г. И. П., на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК вр. с чл.5 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплатят на ЗК „О. клон България„К.,разноски – възнаграждение за представителство от юрисконсулт , в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: