О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр.София, 1.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1457 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” АД, гр. С. несъстоятелност/ срещу въззивно решение № 97 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 171/2008 г. на Софийски апелативен съд с което е оставено в сила решение от 18.07.2007 г. по гр. д. № 505/1999 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на СДВР сумата 29 217.92 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 10.06.1999 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба С. д. на в. работи, гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от СДВР иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като ответното дружество, настоящ жалбоподател е осъдено да заплати сумата от 29 217.92 лв. Софийски апелативен съд е приел, че на 25.02.1993 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е следвало да осъществява физическата охрана на обект на ответното дружество. Според уговореното в чл. 1 от договора, ответникът по иска се е задължил да заплаща на ищеца всички парични средства за издръжката на състава на СДВР, изпълняващ задълженията по осъществяването на физическата охрана на обекта и полагащите се обезщетения за служители, съгласно Закона за МВР и останалите, специфични за МВР, нормативни актове. Договорът е прекратен между тях, считано от 1.03.1999 г. След прекратяването на договора е съкратен числения състав, като на основание чл. 253, ал. 1, т. 6 от ЗМВР /отм./ служителите, осъществявали охрана на обекта на дружеството са освободени от служба , и това е породило тяхното право за дължимо обезщетение по чл. 261, ал. 1 от ЗМВР /отм./ при прекратяване на договора. От момента на освобождаването им от служба, по силата на сключения между страните договор, е възникнало задължение за дружеството, в съответствие с чл. 1”а” от договора, да изплати полагащите се съгласно ЗМВР обезщетения.
В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправният въпрос за това включва ли се в задълженията на дружеството заплащане на обезщетение по чл.261, ал.3 ЗМВР /отм./ съгласно сключения между страните договор. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В разглеждания случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Безспорно този въпрос е обусловил изхода на спора, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Същият е разрешен в съответствие с постоянната съдебна практика. В приложените от ответната страна съдебни решения по аналогични спорове е прието, че от сключения договор са възникнали облигационни отношения, пораждащи съответни права и задължения на страните, като е постигнато съгласие възложителят да изплаща полагащите се обезщетения на служители съгласно Закона за МВР. Не са предвидени изключения за някакъв вид обезщетения, поради което при тълкуване на тази клауза от договора се налага изводът, че е договорено задължение за изплащане на пълния обем на дължими обезщетения, каквито ЗМВР /отм./ предвижда за служителите от системата на МВР. Прието е, че няма основание възложителят да бъде освободен от заплащане изцяло на полагащите се обезщетения за прослужено време съобразно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗМВР /отм./, тъй като се касае се за извънщатни служители на МВР, издръжката на които не е била осигурена с бюджетни средства, а се е осигурявала на договорна основа. Затова, в изпълнение на сключения договор ответникът дължи на ищеца в пълен обем средствата за обезщетения на освободените поради съкращаване на щата, вследствие прекратяване на договора, полицейски служители, съобразно прослуженото от тях време в системата на МВР.
Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, което изисква разрешеният въпрос да има принципно значение за правото и за съдебната практика, да липсва такава практика или да се налага да тя се промени, какъвто не е настоящия случай.
Оплакването за неправилно изчисление на дължимата сума не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като то касае правилността на решението и е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 97 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 171/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :