Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
София, 24.03. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гр. отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 4256 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. И. У., Р. Г. И. и В. Н. М. срещу въззивно решение № 2* от 22.11.2006 год. по гр.д. № 2041/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение от 4.11.2005 год. по гр.д. № 636/2005 год. на Пловдивския районен съд, и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ срещу Община П. за признаване за установено по отношение на последната, че М. У. , Р. И. и Д. У. са собственици общо на 97.205/100 ид.ч. от ап. № 13, находящ се в гр. П., район “Южен”, комплекс “Въстанически”, бул. “Н. Вапцаров”, № 26, бл.1562, ет.4 с площ от 93.62 кв.м. и 1.26 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, а В. М. на 90.94/100 ид.ч. от ап. № 1* находящ се в гр. П., район “Южен”, комплекс “Въстанически”, бул. “Н. Вапцаров”, № 26, бл.1562, ет.4 и на 0.96% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като неоснователни. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. Претендират присъждане на разноски за производството.
Ответниците Община- Пловдив и Д. Г. У. не изразяват становище по жалбата.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218 в, ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил друго, с което предявените установителни искове за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ са отхвърлени. Изложил е съображения, че ищците и общината не са станали съсобственици на спорните апартаменти №№ 13 и 14 при установените чрез съотношението между обезщетените и реституираните права квоти на съсобственост по силата на отмяната със съдебно решение. Приел е, че съгласно чл.5 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.благоустройствени закони при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, като частично връщане на полученото имотно обезщетение е недопустимо.
Жалбата е неоснователна.
Установено е по делото, че имотите по исковата молба са определени като обезщетение за отчужден имот в гр. П., ул.”Антон И. ” № 70, на основание заповед № СД 36/18.02.1986 г. и заповед № СД 24/ 7.02.1986 г. Мария и Г. У. са се снабдили с нот.акт № 51/1986 г. за собственост на ап.13, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, като цената от 21405 лв. е изплатена със сумите от отчуждения недвижим имот и разрешен заем от ДСК, а В. Н. М. с нот.акт № 60/1960 г. за собственост на ап.14, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, като цената от 16134 лв. е изплатена със сумите от отчуждения имот и разрешен заем от ДСК.
С решение по адм. д. № 230/2000 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено отчуждаването на част от отчуждения имот с площ от 540 кв.м., като за остатъка от площта до 2137 кв.м. жалбата е отхвърлена.
Исковете са отхвърлени по съображения, че ищците са станали собственици на процесните два апартамента по силата на заповедта на органа по чл.95 ЗТСУ /отм./ и с постановяване на решението за отмяна на отчуждаването собствеността е преминала в патримониума на общината по силата на чл. 5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.
Решението е правилно.
При отмяна на отчуждаването по силата на чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отстъпените в обезщетение жилища или други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. На основание чл. 5 и чл.6, ал.1 от същия закон бившият собственик възстановява полученото обезщетение, което е условие и последица от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. Независимо от това какво ще получи обратно, при отмяна на отчуждаването следва да върне всичко онова, което е получено като обезщетение- недвижим имот или парично обезщетение. Собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. не се възстановява по силата на самия закон, а само по искане на гражданите. Тяхно е правото да преценят доколко по-благоприятно за тях е да искат отмяна на отчуждаването, тъй като ще получат само това което е останало от имота/ в конкретния случай част от отчуждения имот/, а насреща следва да върнат всичко, което са получили като обезщетение. В съответствие със събраните по делото доказателства обосновано въззивният съд е приел, че обезщетението е било имотно. В посочените по-горе нотариални актове, с които ищците са признати за собственици на процесните апартаменти, изрично е отразено, че същите са получени в обезщетение срещу отчужден недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗТСУ /отм./ предишният собственик, чийто имот е бил отчужден, придобива собствеността на имота отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл.95 ЗТСУ /отм./., при условие че е изплатил разликата която евентуално дължи между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че изплащането на разликата между стойностите на отстъпените в обезщетение и на отчуждения имот не трансформира определеното в заповедта на органа по чл.95 ЗТСУ /отм./ обезщетение от имотно в парично. Затова с отмяната на отчуждаването е настъпило по силата на закона разместване в собствеността и получените в обезщетение имоти са върнати в патримониума на общината.
Като е приел, че предявените от ищците установителни искове са неоснователни, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение ще следва да се остави в сила.
При този изход на делото на жалбоподателите не следва да се присъждат направените разноски по делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №№ 2* от 22.11.2006 год. по гр.д. № 2041/2006 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: