O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 17.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1779 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 25315 / 24.02.2017 год. на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] представлявано от управителя Х. К. , заявена чрез процесуалните представители адв. А. В. и адв. М. И.- САК срещу Решение от 12.01.2017 година по В.гр.д. Nо 17241/2011 година на Софийския градски съд- II-Б състав, с което е потвърдено решение на първата инстанция по уважения иск на Б. А. С. ,Г. П. Г. , А. Г. П. и Ю. Г. П. за собственост на 311/26 861 идеални части от недвижим имот- УПИ XII- 204, 1519,1521,1260,730 от кв.9 по плана на С. , м.“Д. -2 ч.“., на основание чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваното въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото и тяхното надлежно установяване в рамките на процеса, при съществени нарушения на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че по процесуалните въпроси „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните по спора възражения и защитни тези , както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и да изложи мотиви относно основателността или неоснователността на всички направени от ответника възражения в контекста на изискването по чл. 188 ал.1 и ал.2 ГПК / отм./ чл. 189 ал.2 ГПК /отм./ Допуснал ли е нарушение на задълженията си по чл. 188 ал.1 и ал.2 ГПК / отм./ въззивният съд като не е обсъдил в решението си приетите по делото експертни заключения, както и е изключил от обсъждане писмени доказателства въз основа на които е допуснато изслушване на съдебна експертиза в рамките на съдебното дирене? Нарушено ли е изискването за мотивираност на съдебното решение, ако въззивният съд не е изложил мотиви относно правопораждащите факти , от които е възникнало спорното право в патримониума на ищеца, а оттам и на материално-правната легитимация на ищеца ?“ въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика- решения на ВКС по чл. 290 ГПК- Р No 7/08.02.2012 год. по гр.д. No 510/2011 год. на ВКС-II г.о. , Р No 92/ 16.02.2012 год. по гр.д. No 980/2011 год. на ВКС-II г.о. ; Р No 10/ 01.02.2012 год. по гр.д. No 130/2011 год. на ВКС-I г.о.; Р No 216/04.01.2011 год. по т.д. No 87/2010 год. на ВКС- ТК, II т.о. Р No 45/ 20.04.2010 год. по т.д. No 516/2009 год. на ВКС- ТК, II т.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК/ в редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год./ по въпрос за приложение на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , поставен в смисъл от кой момент започва да тече придобивната давност в полза на трети лица по отношение на имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ ?, с довод , че изводите на въззивния съд са в противоречие с постановките по Р No 840 от 15.08.2011 год. по гр.д. No 1355/2009 год. на ВКС I г.о. и Р No от 164 от 18.02.2009 год. по гр.д. No 131/2008 год. на ВКС- I г.о. , с задължителните разяснения по ТР 10.2012 година на ОСГК на ВКС.Поддържа се довод за необходимостта от произнасяне по поставения въпрос за еднаквото и точно прилагане на закона предвид мотивите на Р No 205 от 16.05.2012 год. по гр.д. No 29/2011 год. на ВКС- I г.о. и Р No 61 от 14.02.2012 год. по гр.д. No 562/2011 год. на ВКС II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/ 2017 год./ по въпроса : възниква ли съсобственост вследствие на проведена реституция по ЗСПЗЗ между реституираните собственици и третото лице , собственик на урегулирания недвижим имот по ЗУТ,ако възстановеният по ЗСПЗЗ имот попада в границите на притежавания от третото лице УПИ? Лица , в полза на които е постановено решение от ПК или ОбСЗГ или съдебно решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ разполагат ли с материално – правна легитимация да водят иска по чл. 108 ЗС за имот, различен от възстановения им по силата на реституционното решение ,а именно- за идеална част от УПИ, в рамките на които попада реституираният им имот ? с довод , че произнесеното от възивния съд е в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, като се касаторът се позова на Р No 250 от 08.05.2014 год. по гр.д. No 3215/2013 год. на ВКС II г.о. , Р No 93 от 07.06.2013 год. по гр.д. No 883/2012 год. на ВКС II г.о. , както задължителните разяснения на т.2 на ТР 8/2014 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК са подадени два писмен отговор на подадената касационна жалба и съответно на изложението към касационната жалба от ответниците по касация Б. А. С. , Г. П. Г. , А. Г. П. и Ю. Г. П. чрез адв. А. Ж. – САК , с който се поддържа , че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Обстойно са изложени съображения , че сочените основания за допускане на касационното обжалване могат да получат отговор само след преценка на определени по делото факти и доказателства, поддържа се , че доводите за необсъдени доказателства са едностранчиви ,поставените въпроси са некоректни, тъй като съдът е дал отговор, в съответствие със точното тълкуване на закона и не са налице релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на СГС.Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , насочена е срещу въззивно решение по спор за собственост , поради което е процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
Така поставеният процесуален въпрос „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните по спора възражения и защитни тези , както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и да изложи мотиви относно основателността или неоснователността на всички направени от ответника възражения в контекста на изискването по чл. 188 ал.1 и ал.2 ГПК / отм./ чл. 189 ал.2 ГПК /отм. / има своя категоричен отговор , обобщен като задължителна съдебна практика с т.19 на ТР 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС ,чието действие се прилага за онези въззивни производства, приключили при действието на отменения ГПК. С дадените задължителните разяснения се приема , че „ дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материално-правен спор .При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност“.След като приложението на процесуалните норми , за които се иска принципно тълкуване , вече имат такова , то цитираните отделни решения на ВКС по чл. 290 ГПК са без значение за етапа на селекция. Но доколкото, с втората част на поставения въпрос защитата на касатора изрично навежда довод под формата на питане дали с определено поведение съда е допуснал конкретни процесуални нарушения , то следва изрично да се посочи , че проверката на законосъобразността на обжалваното въззивно решение в насока на несъблюдаване на процесуалните правила от въззивния съд/ общи като чл. 188 ГПК/ отм./ и чл. 189 ГПК / отм./ или конкретни- недопускане на експетиза и др./ при вземане на решението и формиране на неговото вътрешно убеждения при разрешаването на правния спор, не могат да получат отговор в етапа на преценката за допускане на касационно обжалване , тъй като исканата проверка за законосъобразност може да бъде извършена само при допуснато обжалване. Едни и същи доводи не могат да бъдат едновременно и основания за допускане на касационно обжалване/ чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК / и доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като основания за исканата касация/ чл. 281 т.3 ГПК/. С т.12 на цитираното ТР 1 /17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС , изрично се приема , че касационната инстанция контролира „ свободната преценка на доказателствата от този/ възззивния/ съд „ само доколкото проверява дали същата е формирана „ при съблюдаване на общи правила, обезпечаващи истинността на фактическите констатации, съдържащи се в нея, а спазването на тези правила – логически, опитни и научни при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд“ . С тези задължителни разяснения се подчертава , че „ констатирането на такъв порок на обжалваното въззивно решение следва да се квалифицира като нарушение на съществени процесуални правила “.
Въпросът за приложение на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , поставен в смисъл от кой момент започва да тече придобивната давност в полза на трети лица по отношение на имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ ? не може да обуслови допускане на касационно обжалване , тъй като същият въпрос е предмет на задължителната практика по ТР 10/2012 год. на ОСГК на ВКС. Дадените разяснения по приложение на правната норма на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ са съобразени от въззивния съд , поради което и посочената съдебна практика по решение по чл. 290 ГПК, постановени преди 05.12.2012 година -датата на обявяване и публикуване на тълкувателното решение , с което са преодолени противоречията на отделните състави на ВКС/ посочените по Р No 840 от 15.08.2011 год. ВКС I г.о. и Р No от 164 от 18.02.2009 год. ВКС- I г.о., Р No 205 от 16.05.2012 год. ВКС- I г.о. и Р No 61 от 14.02.2012 год. ВКС II г.о. / ,, поради което настоящият състав намира , че не е налице нито едно от основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/ 2017 год./ по въпроса : възниква ли съсобственост вследствие на проведена реституция по ЗСПЗЗ между реституираните собственици и третото лице , собственик на урегулирания недвижим имот по ЗУТ,ако възстановеният по ЗСПЗЗ имот попада в границите на притежавания от третото лице УПИ? Лица , в полза на които е постановено решение от ПК или ОбСЗГ или съдебно решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ разполагат ли с материално – правна легитимация да водят иска по чл. 108 ЗС за имот, различен от възстановения им по силата на реституционното решение ,а именно- за идеална част от УПИ, в рамките на които попада реституираният им имот ? тъй като този въпрос , в неговата първа част е неотносим към обусловилият крайния резултат правен извод за правото на собственост, а втората част е некоректно формулирана , тъй като след производството по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по гр.д. No 4859/2005 год. на СРС, 43 с-в, с което с влязло в сила съдебно решение в полза на ищците е признато правото да се възстанови собствеността на бивша земеделска земя , е постановено последващо Решение No 428/26.07.2007 год. на ОбСЗГ – П. по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, легитимиращо ищците като собственици на спорния имот. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по отношение на поставения въпрос доколко по силата на реституционното решение може да възникне съсобственост или не тъй като възможността признатата част от един голям имот, принадлежащ на трето лице, в режим на съсобственост е последица на реституцията и конкуриращите права на третите лица в по-голям обем от възстановената собственост, а съществуването на съсобственост зависи изцяло от лицата , съпритежатели на правото на собственост , съгласно разпоредбите на ЗУТ.
По искането на ответниците по касация Б. А. С. , Г. П. Г. , А. Г. П. и Ю. Г. П. чрез адв. А. Ж. – САК , за присъждане на разноски. Искането е основателно при крайният извод на съда , че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Искането е направено своевременно- с отговора на касационната жалба и отговор на изложението към касационната жалба ,а предвид на представения Договор за правна помощ и съдействие А 459017/ 01.04.2017 год. / л.78-79/ се явява доказано в размер на 960 лв. / деветстотин и шестдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 25315 / 24.02.2017 год. на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] представлявано от управителя Х. К. , заявена чрез процесуалните представители адв. А. В. и адв. М. И.- САК за отмяна на въззивно Решение от 12.01.2017 година по В.гр.д. Nо 17241/2011 година на Софийския градски съд- II-Б състав, с което е потвърдено решение на първата инстанция по уважения иск на Б. А. С. , Г. П. Г. , А. Г. П. и Ю. Г. П. за собственост на 311/26 861 идеални части от недвижим имот- УПИ XII- 204, 1519,1521,1260,730 от кв.9 по плана на С. , м.“Д. -2 ч.“., на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] представлявано от управителя Х. К. ,ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. А. С. , Г. П. Г. , А. Г. П. и Ю. Г. П., представлявани в производството от адв.А. Ж.- САК сумата 960 лв. / деветстотин и шестдесет лева/, разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: