О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 06.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4854/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение от 27.04.2015 г. по в. гр.д. №20296/2014 г. на СГС, г.о. ,ІІ- б. въззивен състав , по касационна жалба на [фирма] в частта в която се потвърждава първоинстанционното решение по гр.д. № 53377/2013 г. , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ю. Б. Х. ,извършено със заповед № 266/07.11.2013 г. на Изпълнителния директор на [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър оперативна дейност” в структура Регион „Банкиране на дребно – София –запад, подструктура Филиал” Ал.С., звено „Клиентски операции [фирма] и е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 12 626,64 лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2013 г., до окончателното изплащане. Присъдени са такси и разноски.
Ответникът по касационната жалба – Ю. Б. Х. от [населено място] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
В представеното от касатора Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване същият е формулирал три въпроса, а именно:
1.Може ли да се установява със съдебно- медицинска експертиза в хода на делото дали лицето страда от заболяване във връзка със закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ?
2.Подписаната от служителя декларация за липса на онкологично заболяване едновременно с/при връчване на заповедта за уволнение, преодолява ли закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ?
3.Може ли да се установява със свидетелски показания дали от служителя предварително е поискана устно информация относно закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ?
Като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по въпрос №1 се сочи противоречие със задължителна практика на ВКС / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/- решения на ВКС , постановени при условията на чл. 290 ГПК и допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК- счита се , че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Досежно въпрос №2 касаторът сочи, че са налице и трите допълнителни основания / критерии / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК, а по отношение на въпрос №3 – основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333,ал.1,т.3 и ал.2 КТ.Ищцата Ю. Х. е боледувала от онкологично заболяване , което е визирано в чл.1,ал.1,т.3 от Наредба №5 за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгл. чл. 333,ал.1 КТ. Работодателят е разполагал с болнични листа и епикриза, установяващи това обстоятелство.Съгласно чл.1,ал.2 от Наредбата работодателят е длъжен преди извършване на уволнението да събере предварителна информация от работниците или служителите дали страдат от заболявания ,визирани в наредбата. Прието е , че в конкретния случай при работодателя е имало информация за наличието на онкологично заболяване при ищцата , но в последствие не е събрана нова такава, актуална към датата на уволнението. В тази насока е прието за правно ирелевантна дадената от ищцата декларация подписана след връчване на заповедта за уволнение т.е след като уволнението е влязло в сила.Не са кредитирани и показанията на св. Й. относно устно събрана информация от Х. за наличие на заболяване, месеци преди уволнението, като е прието, че са дадени от необективно и заинтересовано лице , пряко свързано с реализирането на уволнението. С оглед на това е прието, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.1,ал.2 от Наредба №5. Съдът не е кредитирал приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, според която след извършената операция на карценом /м. 07.2012 г./ ищцата се счита практически здрава като е приел, че това обстоятелство не може да се установява с помощта на вещо лице . Според съда след като при работодателят е имало данни, че ищцата е страдала от соченото заболяване преценката дали към датата на уволнението -07.11.2013 г. същата е продължила да страда от онкологично заболяване, е следвало да бъде установено в процедурата по чл. 333, ал.2 КТ като се вземе мнението на ТЕЛК,формирано на базата на медицинска документация и преглед на лицето, какъвто вещото лице не е извършило .
При тези решаващи мотиви настоящият състав на ВКС счита, че въпрос №1 и №3 не отговарят на изискванията за правен въпрос съобразно задължителното тълкуване дадено с т.1 на ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. ОСГТК на ВКС,а именно да са били предмет на разглеждане във въззивното решение и тяхното разрешаване да е обусловило правните изводи на съда.
С обжалваното решение не е отречена принципната възможност наличието на заболяване по Наредба №5 да се установява в процеса със съдебно – медицинска експертиза. Застъпената позиция е, че в конкретния случай при наличието на данни за такова заболяване, установено в предходната на уволнението година , работодателят е следвало да поиска мнението на ТЕЛК, което в рамките на процедурата по чл. 333,ал.1КТ да извърши съответното специализирано изследване и да даде становище по уволнението като е обърнато внимание на обстоятелството, че с експертизата е даден принципен отговор на спорния по делото въпрос, без да е извършен личен преглед на лицето.
С решението също така не е отречена възможността за установяване на соченото във въпроса обстоятелство със свидетелски показания,а тези показания не са кредитирани , доколкото е прието, че предвид служебната му позиция, разпитаният свидетел се явява заинтересован по см. на чл. 172 ГПК.
По тези съображения следва да се приеме, че въпросите , така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това нямат обуславящ характер ,поради което не отговарят на изискванията за „правен въпрос” . Поради това не се налага да се обсъжда изпълнението на посочените във връзка с тях допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване.
Вторият поставен въпрос , има характеристиката на правен въпрос , доколкото значението на декларацията, подписана на датата на уволнението, е обсъждано в мотивите на обжалваното решение и разрешаването на въпроса има обуславящ изхода на спора характер./ Ако на въпроса се отговори положително следва да се приеме, че ищцата не се е ползвала със закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 във вр. ал.2 КТ и уволнението не е незаконно на това основание./ По отношение на този въпрос обаче не са изпълнени допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК . На първо място всички решения на ВКС ,постановени при условията на чл. 290 ГПК , на които касаторът се позовава касаят хипотеза при която декларацията, в която работника или служителя декларира , че не страда от заболявания по Наредба №5, е предоставена преди уволнението , а не заедно със заповедта за уволнение. Следователно не е налице противоречие между отговора на въпроса даден в обжалваното решение и цитираните съдебни актове. С оглед на това основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнено. По делото не е представена незадължителна съдебна практика на различни по степен съдилища за да се обсъжда изпълнението на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице доколкото има многобройна съдебна практика, според която информацията за това дали работникът или служителят страда от заболяване, което му дава закрила по чл. 333,ал.1,т.3 КТ в това число и чрез деклариране на тези данни, следва да се събира преди уволнението, която е правилна и няма причина да бъде изоставена или изменена.Същевременно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Наредба №5 е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване .Според същата работодателят „събира предварителна информация от работниците и служителите , които са определени за уволнение страдат ли от заболяванията, посочени в ал.1.”
По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
С оглед този изход на настоящото производство , касаторът следва да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв. адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.2015 г. по в. гр.д. №20296/2014 г. на СГС, г.о. ,ІІ- б. въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Ю. Б. Х. от [населено място], направените в производството пред тази инстанция разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: