4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр. С. 29.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1584 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника В. П. Б., чрез адв.Г. Д. срещу решение № 361/29.06.2010 г. по гр. дело № 669/09 г. на С. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение№ 6/13.02.2009 г. по гр.дело № 178/2007 г. на Б. районен съд в частта му, с която е допусната делба на недвижим имот, съсобствен на страните на основание одобрена на 04.12.83 г. съдебна спогодба по г.дело № 84/83 г. на БРС и придобит по наследство от наследодателя Ц. М. К., представляващ урегулиран поземлен имот XII-998 в кв.92 по регулационния план на[населено място], с площ от 822 кв.м., заедно с построените в него лятна кухня с баня и тоалетна между С. П. В. и В. П. Б. при делбени части – по ? идеална част от терена и построената в него лятна кухня с баня и тоалетна и върху недвижимия имот, придобит на същите основания, посочени по-горе, представляващ УПИ XI-998 с площ от 751 кв.м. в кв.92 по регулационния план на[населено място], заедно с построения в него навес при делбени части – по ? идеална част от терена и построения в него навес за всеки от съделителите.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поставя правния въпрос – когато съсобственикът владее реална част от съсобствения имот, съответстваща на правата му на съсобственост в идеални части и без противопоставяне на останалите съсобственици, респ. с тяхно съгласие с какво намерение се счита, че упражнява фактическата власт върху тази реална част – че я владее като свой собствен имот или държи и за останалите съсобственици и необходимо ли е в този случай същият да демонстира явно, че отрича правата на останалите съсобственици по отношение на тази част пред тях, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата С. П. В. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Производството по делото е делбено във фазата по допускане на делбата.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение на С. окръжен съд само в частта му, с която е оставено в сила решение на Б. районен съд в частта му, с която са допуснати до делба два от заявените четири недвижими имота. Недвижимите имоти са както следва – урегулиран поземлен имот XII-998 в кв.92 по регулационния план на[населено място], с площ от 822 кв.м., заедно с построените в него лятна кухня с баня и тоалетна и УПИ XI-998 с площ от 751 кв.м. в кв.92 по регулационния план на[населено място], заедно с построения в него навес. Посочените имоти са допуснати до делба между съделителите по делото – жалбоподателят и ответницата по жалбата С. П. В. при равни делбени части – по ? ид.част.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят В. П. Б. и ответницата по жалбата С. П. В. са наследници по закон – деца на П. В. К., починал на 22.09.82 г. и оставил наследник и съпругата си Ц. М. К. – починала на 09.10.1998 г.
През време на брака си[населено място] с констативен ноториален акт № 118/1974 г. общият наследодател е признат за собственик на основание давностно владение върху недвижимия имот дворно място от 1500 кв.м. извън регулационния план на[населено място], заедно със сградите къща, сламник и сайвант.
С договор за дарение, извършено с нот.акт № 5/1980 г. П. К. дарил на С. и В. П. по ? идеална част от недвижимия имот, без находящите се в него сгради.
На основание постигната съдебна спогодба по гр.дело № 84 на БРС от 1983 г. наследниците на П. К. постигнали съгласие както следва – ответницата по жалбата получила в дял 1/2 идеална част от дворното място с площ от 1500 кв.м. в м.”М.” в землището на[населено място], заедно с построените в него вилна сграда и стопанска сграда.
На същото основание В. Б. получил в дял 1/2 ид.част от същото дворно място. В общ дял В. Б. и майката Ц. К. получили старата жилищна сграда и стопанските сгради в имота.
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че Ц. К. живеела в старата жилищна сграда до смъртта си през 1998 г., до който момент отношенията между страните били нормални. След смъртта на майката отношенията се влошили, поради спорове за поделяне на наследството й. Прието е, че за периода от време от 1985 г. до 1998 г. жалбоподателят правил основан ремонт на старата жилищна сграда, а след 1998 г., когато се влошили отношенията между страните била поставена вътрешна ограда между имота, ползван от ответницата с вилната й сграда и този, ползван от жалбоподателя, в който се намира старата жилищна сграда, лятната кухня и сайванта.
Относно регулационния статут на делбените имоти съдът е изслушал СТЕ и я е преценил в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото. Прието е, че недвижимия имот от 1500 кв.м., описан в н.акт № 5/80 г. е идентичен с част от ПИ №№ 997, 998, 999 в кв.92 по плана на[населено място], че това са процесните имоти – УПИ XIII – 997 в кв.92 с площ от 1085 кв.м., за който решението на БРС е влязло в сила, УПИ XII-998 в кв.92 с площ от 822 кв.м. и построените в него лятна кухня с баня и тоалетна, а за жилищната сграда и сайвант решението на БРС е влязло в сила, УПИ XI-998 в кв.92 с площ от 751 кв.м., заедно с построения в него навес, а за построения в него сламник решението на БРС е влязло в сила.
Относно недвижимия имот, представляващ градина от 0.800 дка, находящ се в строителните граници на[населено място], м.”С.”, представляващ УПИ X -999,998 в кв.92 по плана на[населено място] с площ от 740 кв.м. производството по делото е прекратено и решението е влязло в сила, като необжалвано.
От правна страна е прието, че е налице съсобственост между страните по делото за недвижимите имоти УПИ XII-998 в кв.92 с площ от 822 кв.м. и построените в него лятна кухня с баня и тоалетна и УПИ XI-998 в кв.92 с площ от 751 кв.м., заедно с построения в него навес, установена с н.акт № 5/80 г. на БРС и извършената съдебна делба-спогодба. Прието е от съда, че за посочените имоти делбените части на всеки от съделителите е по 1/2 ид.част. Относно оставените след смъртта на Ц. К. през 1998 г. ? ид.част от старата жилищна сграда и стопански сгради, които са били поставени в общ дял[населено място], които сгради понастоящем са жилищната сграда и сайвант в УПИ XII-998 в кв.92 и сламника в УПИ XI-998 в кв.92 съдът е определил делбени части – по ? за С. В. и ? ид.части за В. Б., като в тази част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Възоснова на събраните по делото доказателства – писмени и гласни съдът е приел, че до смъртта си Ц. К. – майка на страните е живяла в имота със старата жилищна сграда. Прието е също, че жалбоподателят не е станал изключителен собственик на основание давностно владение за времето от 1983 г. до 2007 г./до предявяване на иска/ на имотите УПИ XII-998 в кв.92 с площ от 822 кв.м. и построените в него лятна кухня с баня и тоалетна и УПИ XI-998 в кв.92 с площ от 751 кв.м., заедно с построения в него навес, тъй като Ц. К. е упражнявала фактическа власт върху същите до смъртта си през 1998 г. От установения факт по делото, че Ц. К. и жалбоподателят В. Б. съвместно са ползвали жилищната сграда, стопанските сгради и дворните места до 1998 г. съдът е направил извода, че последният не ги е придобил на основание давностно владение. А след смъртта на майката от 09.10.98 г. до предявяване на иска на 30.03.2007 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок, предвиден в чл.79, ал.1 ЗС в полза на жалбоподателя.
При тези съображения съдът е допуснал до делба посочените имоти между страните по делото при равни делбени части.
Съдът намира, че не се установява наличие на основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3-та от ГПК по поставения в изложението въпрос от жалбоподателя. Съобразно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Според т.4-та от същото тълкувателно решение хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е налице – т.е. правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи, разрешен с въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или съответно практиката да се осъвремени поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Поставеният правен въпрос от жалбоподателя касае приложното поле на чл.79,ал.1 ЗС. Посочената правна норма е ясна, пълна и непротиворечива. Същата не се нуждае от тълкуване. По приложението й е налице трайна и обилна практика. Разглеждането на правния въпрос няма да допринесе за осъвременяването й, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на С. окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 361/29.06.2010 г. по гр.дело № 669/2009 г. на С. окръжен съд по касационна жалба вх. № 2396/30.08.2010 г., подадена от В. П. Б., чрез адв.Г.Д.,[населено място], пл.”С.” № 5Г, ет.1, офис 1.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: