О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 02.08.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1882/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Н., чрез процесуалния и представител адвокат Х. Я., срещу въззивно решение от 22.06.2015г. по гр. дело № 293/2015г. на Софийския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси: задължен ли е съдът да обсъди заключението на графологическата експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото; следва ли въззивният съд да събере доказателства, за които е имало обективни пречки за събирането им в първоначалното производство; необходимо ли е представяне на писмени доказателства за доказване на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, предвид разпоредбата на чл.23,ал.6 ЗТР, или е достатъчно страната само да се позове на тях. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация В. Т. Т. счита касационната жалба за недопустима, респ. неоснователна по съображение в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №8/2015г. по гр.д.№1164/2013г. на Районен съд – Ботевград. С последното са отхвърлени предявените от Д. М. Н. и В. М. Т. срещу В. Т. Т. искове с правно основание чл.42,б.”б” ЗН за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 07.04.2009г., съставено от И. М. Т. и искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот – жилищна сграда на два етажа, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя – УПИ Х-1476, по плана на [населено място], [община] /подробно описани/.
За да постанови решението си въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка и на основание чл. 272 ГПК е препратил към неговите фактически констатации. Приел е, че ищците се позовават на придобиване на правото на собственост върху процесния имот в качеството си на наследници по закон /брат и сестра/ на И. М. Т.. Тези твърдения са установени по делото. Ответницата е възразила, че е собственик на имота по силата на извършено в нейна полза саморъчно завещание от И. М. Т.. Оспорването от ищците на саморъчното завещание и предявеният инцидентен установителен иск за нищожност на същото, тъй като не е написано и подписано от завещателя, на основание чл.42,б.”б” ЗН вр.чл.25,ал.1 ЗН, са приети за недоказани с оглед възприетото, че доказването, че ръкописният текст и положеният подпис са изпълнени от завещателя, подлежи на пълно доказване. Въззивният съд е обсъдил приетите в първоинстанционното производство две съдебно почеркови експертизи : единичната, според която не може да се проведе сравнително изследване между почерка в ръкописния текст на завещанието и почерка в тестовите образци, тъй като образците в количествено и качествено отношение са недостатъчни, но пък подписът не е положен от И. М.Т. и тройната експертиза, която е работила въз основа на допълнително представени образци и според която завещанието от името на И. М.Т. е написано и подписано от лицето изпълнило сравнителния материал. Приел е, че следва да се кредитира заключението на разширената експертиза, тъй като същото кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Относно оспорването едва във въззивната жалба на авторството на сравнителния материал, въз основа на който е изготвено заключението, е направен извод, че е неоснователно, тъй като ответниците не са представили друг такъв, с които да се съобразят вещите лица. Позовал се е на решение №60/23.04.2013 г. на по гр.д.№693/2012 г., ВКС, ІІ г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което простото твърдение, че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Оспорващият този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В случая първият от подставените въпроси – задължен ли е съдът да обсъди заключението на графологическата експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото, е решен не в противоречие, а в съответствие с трайната съдебна практика, в т.ч. и посочената от касатора. Последният не конкретизира кои доказателства не са обсъдени наред с графологическата експертиза, а само цитира части от постановени от ВКС по други казуси. Останалите два въпроса нямат отношение към изхода на делото. Не се сочат доказателства, които да не са събрани от въззивния съд, макар да са били предпоставките на чл.266 ГПК за това – наличие на обективни причини да не се съберат в първоинстанционното производство, или пък да не са събрани в резултат на допуснато процесуално нарушение от съда. Няма яснота и по поставения въпрос за необходимостта от представяне на доказателства, установяващи вписани в търговския регистър обстоятелства с оглед публичността на същия и релевантността на тези доказателства към изхода на делото. Доколкото се касае за оспорването на сравнителния материал, то това е неотносимо към решаващите изводи на въззивния съд. Те са, че оспорването е извършено едва с въззивната жалба от една страна, а от друга, че само твърденията за това,че сравнителните образци, обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Оспорващият този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос, което в случая не е сторено.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложените доказателства, а именно 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.06.2015г. по гр. дело № 293/2015г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. М. Н. да заплати на В. Т. Т. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: