О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 02.02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5428/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н., всички чрез пълномощника им адвокат Д. П., срещу въззивно решение №987/27.06.2014г. по гр. дело №814/2014г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че материалноправните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл се отнасят до приложението на чл.68, чл.79,ал.1 и чл.99 ЗС, а именно осъществяване фактическия състав на придобивната давност и изгубване правото на собственост. Въпросите са решени в противоречие с ТР №4/2012г., ОСГК, ВКС и решение №382/2010г. по гр.д.№323/2009г., І г.о., ВКС. Съдът се е произнесъл и по процесуалноправни въпроси, касаещи начина по който се извършва преценка на събраните по делото свидетелски показания.Съдът не е положил усилия да разкрие кои показания на двете групи свидетели са достоверни. Налице е противоречие с ППВС№7/1965г. и ТР№1/2001г., ОСГК.
Ответникът по касация В. И. В. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 74/07.04.2014г. по гр.д.№5070/2013г., ВКС е отменено въззивно решение № 1016/2013г. по гр.д.№3356/2012г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане. С постановеното при новото разглеждане решение е отменено решение №3074/2011г. по гр.д.№8639/2008г. на Варненския районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от З. Н., Д. М., З. Х. и Н. Н. срещу В. С. Я. и В. И. В. отрицателен установителен иск за правото на собственост върху подробно описания недвижим имот.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че на ищците като наследници по закон на Х. К. с решение №521/19.06.1998г. на ПК-В. е признато правото на собственост върху нива с площ 10,550 дка, находяща се в землището на кв.Г., м.”Лозята” /терен по §4/, представляваща част от имот 390 по плана на старите имотни граници от 1996г. и от комбинирания план в сила от 1997г. С това решение е установен както правният интерес от водене на отрицателния установителен иск за правото на собственост върху част от посочения имот, така реституцията на имота в полза на ищците.Имотът има характер на земеделска земя, която подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за него е приложима разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ., съгласно която до влизането и в сила /21.11.1997г./ давност не течеТакава не тече и след датата на влизане в сила на закона докато трае административната процедура по реституиране на имота. В случая началният момент, от който може да бъде зачетена твърдяната от ответниците по иска придобивна давност, е 03.07.998г., когато е влязло в сила решението на ПК за реституция на имота. Искът е предявен на 13.11.2008г. Ответниците, чиято е доказателствената тежест, са доказали по категоричен начин, че са владели имота през целия посочен период.За да достигне до този извод, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели М. Г, З. Д., М. Г. и В. Ж.. Посочил е,че показанията на първите двама се ценят при условията на чл.172 ГПК и се кредитират като непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.Показанията на втората група свидетели са приети за спорадични и неосновани на преки впечатления.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Той следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченото от касаторите в първата част на изложението не съставлява конкретни материално правни въпроси, които могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се сочи конкретно по какъв въпрос във връзка с прилагане разпоредбите на чл.68, чл.79,ал.1 и чл.99 ЗС се е произнесъл въззивният съд в противоречие с посочените решения на ВКС. Освен това въззивният съд е изследвал дали са установени елементите на фактическия състав на чл.68 и чл.79,ал.1 ЗС, за да приеме че е налице непрекъснато владение с намерение за своене от ответниците на имота за изискуемия от закона десетгодишен срок. Така посоченият довод за фактическия състав на чл.99 ЗС не може да се приеме са относим. Въззивният съд е приел, че ответниците са придобили по давност реституирания в полза на ищците имот,т.е. последните са изгубили правото на собственост върху него съгласно чл.99 ЗС. Ето защо и посочените решения на ВКС не могат да се преценят като относими, в противоречие на които е постановено обжалваното. Процесуалноправните въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Те по своята същност сочат процесуални нарушения и необоснованост, които обаче не могат да послужат като основания по чл.280,ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба, а като основания по чл.281 ГПК при допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение. Доколкото касаят задължението на въззивния съд да обсъди релевантните доказателства и възражения на страните, то следва да се има предвид, че той е съобразил установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК, в т.ч. и посочената от касаторите. Обсъдил е относимите доказателства и е изложил фактически и правни изводи въз основа на анализ на доказателствения материал относно релевантните за спора факти и възражения, съобразно рамките на въззивната жалба. В случая са обсъдени всички свидетелски показания, въз основа на което е направен извод за доказаност на факта на владение върху процесния имот. Свидетелските показания са преценявани с оглед на всички други данни по делото като е взет предвид начинът на узнаване на фактите от конкретните свидетели и способността им да ги възприемат вярно.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.Няма искане и доказателства от ответниците по кассация за присъждане на разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №987/27.06.2014г. по гр. дело №814/2014г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: