1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 18.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3662/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалва се решение № 1512/ 5.03.2012 г. по гр.д.№ 11173/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав, с което е потвърдено решението от 4.01.2012 г. по гр.д.№ 9569/ 2001 г. на Софийски районен съд, 57 състав за съставяне и обявяване за окончателен на разделителен протокол по чл.289 ГПК /отм./, според който от делбения имот се образуват два дяла, като дял първи включва втория етаж и гаража, а дял втори- първия етаж от жилищна сграда в УПИ ХІ- 310 кв.8 по плана на [населено място], кв.К., със съответни складови помещения на тавана и в сутеренния етаж на сградата. Потвърдено е и решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията на С. М. за възлагане на целия имот като неподеляем на основание чл.288, ал. 2 ГПК / отм./
Решението е обжалвано от съделителката С. П. М., която поддържа, че сградата е неподеляема и следва да се получи от нея по реда на възлагането. Позовава се на трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът О. И. М. оспорва жалбата, като счита, че не са налице и предпоставките за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на делбата между страните / бивши съпрузи/ е двуетажна жилищна сграда, като на всеки етаж има по едно самостоятелно жилище с всички необходими помещения. Към жилищата има и съответни тавански и складови помещения, както и един гараж. При тези данни съдът е приел, че отделните жилища представляват два самостоятелни реални дяла, които поради близката им стойност и равни дялове на страните следва да се разпределят между тях чрез теглене на жребий, за подготовката на който обявил разделителния протокол по чл.289 ГПК. Изразил е становище, че при разглежданата хипотеза не се изисква процедура по одобряване на инвестиционен проект за обособяване на два самостоятелни дяла по чл.202 и чл.203 ЗУТ.
С оглед на тези съображения на въззивния съд е поставен и правният въпрос в касационната жалба, а именно дали съдът правилно е приел поделяемост на имота при наличието на удостоверение от главния архитект на СО, район Нови Искър, според което имотът е неподеляем, какво е значението на това становище и подлежи ли то на контрол от съда и по какъв ред.
По повод даденото от въззивния съд разрешение на спора се поставят и процесуалноправни въпроси във връзка със задължението на съда да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и да изложи мотиви към решението си, като становището на касатора е, че съдът не е изпълнил тези си задължения и затова решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на така формулираните въпроси следва да се приеме, че те по съществото си съставляват оплакване за неправилност на решението, но могат да бъдат обсъдени само ако жалбата се допусне до разглеждане, предвид селективния и факултативен характер на касационното производство. Наред с това следва да се посочи, че доколкото цитираните процесуални норми са ясни и по тях е създадена постоянна съдебна практика, въззивният съд е действал в съответствие с нея, като е обсъдил всички доказателства по делото, включително и удостоверението от главния архитект и правилно е изтълкувал изразеното в него становище за неприложимост на чл.203 ЗУТ.
По повдигнатия материалноправен въпрос за приложението на чл.203 ЗУТ и необходимостта от инвестиционен проект при данни за реална поделяемост поради съществуването на две самостоятелни жилища също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По аналогичен въпрос ВКС е постановил решение по чл.290 ГПК- р.№ 211 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 991/ 2011 г., І г.о., в което при идентична фактическа обстановка е прието, че когато в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти и те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите, не е необходимо да се предприема процедурата по чл.203, ал.1 ЗУТ. В същия смисъл са и р.№ 368 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 851/ 2009г. ІІ г.о., както и опр.№ 109 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 726/ 2012 г., І г.о. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а е в съгласие с тази практика, поради което няма основание за разглеждане на жалбата по същество.
При наличието на задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, основанието по чл.280, ал.1, т.2 е неприложимо, а по т.3 може да се допусне обжалване само ако има обоснована необходимост от коригиране или изоставяне на съдебната практика, каквито аргументи не се поддържат.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1512/ 5.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 11173/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: