О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
Гр.С., 24.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4956 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение на Ямболски окръжен съд №.110/21.07.16 по г.д.№.233/16 – с което е потвърдено решение №.202/11.04.16 по г.д.№.2125/15 на Ямболски районен съд за обявяване на допълнително споразумение №.581/3.08.15 към трудов договор №.1056/9.11.07 за недействително на основание чл.74 КТ и уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Ответната страна П. Т. П. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че исковете с правно основание чл.74 КТ и чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са основателни. Безспорно страните са били обвързани от трудово правоотношение съгласно договор от 9.11.07, като ищецът е изпълнявал длъжността „специалист поддръжка” в отдел „Поддръжка”; с допълнително споразумение от 2.01.14 е преназначен на длъжност „механик, машинни инструменти” в същия отдел; със споразумение от 3.08.15 е договорено преназначението му на длъжност „инженер, автоматизация на производството” в отдел ”Процес инженеринг” – като в споразумението е включена и клауза за срок на изпитване в полза на работодателя 3 месеца; трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 18.08.15 на основание чл.71 КТ с вписана причина „не издържал изпитателния срок”; считано от 1.11.13г. ищецът е трудоустроен – първоначално с 54% Т., а с ЕР ТЕЛК от 3.11.14г. – с 56% Т. за срок от 2г. и посочени противо показателни условия на труд-като е отразено, че може да продължи да работи като „механик, машинни инструменти”. При тези обстоятелства съдът е приел, че последното допълнително споразумение е недействително като сключено в нарушение на и при заобикаляне на закона /ищецът е освидетелстван по надлежен ред от ТЕЛК с определена над 50% Т., което, освен че не е съобразено от работодателя, е свързано и със заобикаляне на закона – извършване на уволнение, без да се иска становище на ТЕЛК и ИТ/, а от друга страна ищецът изобщо не е започвал изпълнение на новата работа, като до датата на уволнението си е изпълнявал дейности по поддръжка както при работата му като механик. Изложил е подробни мотиви в подкрепа на горните изводи. Намерил е за неоснователно оплакването, че районният съд незаконосъобразно и необосновано е приел, че допълнителното споразумение е недействително, без да е обосновано в нарушение на или при заобикаляне на коя законова разпоредба е сключено. Посочил е, че при подписването му работодателят не е съобразил, че ищецът е бил освидетелстван по надлежен ред от ТЕЛК с определена над 50% Т., новата длъжност се различава съществено от предходната /по условия за заемане, функции и задачи, подчинена е на друга структура в предприятието/, не е определена по съответния ред на Наредбата за трудоустрояване за заемане от трудоустроени лица, като са определени и противопоказните за заболяването му условия на труд-когато с решение на ТЕЛК е определен процент намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 КТ – наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване, е установено по законовия ред и от орган по чл.1 ал.1 от Наредбата за трудоустрояване. В процесния случай, като се има предвид, че на ищеца е била определена Т. 56% с ЕР ТЕЛК от 3.11.14 за срок от 2г., изрично са посочени противопоказните условия на труд, както и че може да изпълнява заеманата длъжност „механик”, на практика, независимо от това, че тя не е била определена от работодателя като такава за заемане от трудоустроени лица, фактически е било изпълнено трудоустрояването на П.П.. При това положение, предприемайки преместването му на друга длъжност, която не е определена за заемане от трудоустроени лица-без наличие на предписание на компетентните органи, работодателят дефакто го е поставил в по-неблагоприятно и неравнопоставено положение от това, в което е бил при предходната длъжност, или от други лица, заемащи длъжности за трудоустроени при същия работодател, посредством уговаряне на клауза със срок за изпитване. От друга страна съдът е намерил за доказано, че ищецът не е бил въведен по надлежен ред в новата длъжност и до уволнението си е изпълнявал трудовите функции на старата /механик/. Предвид разликата между сключване на трудовия договор и началото на изпълнението му, доказателства за последното /вкл. акт за встъпване в длъжност или отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпване/ не са ангажирани. При това положение трудово правоотношение за длъжността „инженер автоматизация на производство” не е възникнало /срокът за изпитване по чл.70 ал.1 КТ започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа/ – поради което не би могла да породи действие и клаузата за срок за изпитване. Съдът е намерил за неоснователно и оплакването, че районният съд не е коментирал в цялост събраните доказателства. Представените вътрешни актове /процедура за обучение, документ за инструктаж и план за обучение/ са детайлно обсъдени, но не установяват твърдяните от работодателя факти, обслужващи защитната му теза. Същото важи и за гласните доказателства – показанията на св.М. и св.К. са намерени за несигурни и уклончиви, като в тях не се съдържат каквито и да е данни някой от двамата-в качеството им на предишен и последващ ръководител на ищеца, да са му провели реално обучение, да са го въвели в новата работа, да е издал инструменти и облекло за старата длъжност, да му е посочено работно място за новата длъжност, да са му поставяни каквито и да е задачи, свързани с новата трудова функция, или каквито и да е данни той да е започнал реално да изпълнява същата. Обсъдено е и възражението, че изводите за нарушение на чл.8 КТ са необосновани. Съдът е намерил, че правилно е прието за доказано, че при прекратяването на трудовото правоотношение единствената цел на работодателя е била да уволни ищеца без да изисква становище на ТЕЛК и ИТ – нарушението се изразява в това, че е предложено на страдащ от заболяване работник /заболяването и степента му са били известни на работодателя/, да заеме длъжност, която не е определена за трудоустроени лица, и то при условията на чл.70 КТ–със срок за изпитване. Несъмнено е установено, че целта е била да се уволни ищеца, като се заобиколят разпоредбите, даващи му предварителна закрила при уволнение, предвид обстоятелството, че е трудоустроен по съответния ред. При това положение работодателят не е имал право да прекрати трудовото правоотношение и исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ следва да се уважат.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /т.1-т.2/, противоречиво разрешавани от съдилищата /т.3/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /т.4, т.5, т.6/: 1.”Длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/ или правни изводи във връзка с направените оплаквания /реш.№.283/ 14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО/; 2. „Длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други – за недоказани?” /реш.№.27/2.02.15 по г.д.№.4265/14, ІV ГО/; 3.”При наличие на произнасяне, с което е обявена недействителността на изменение на трудовия договор, в частта относно длъжността, може ли да бъде възстановена облигационната връзка между страните? Ще бъде ли работникът/служителят носител на потестативното право на възстановяване на работа?” /реш.№.236/8.05.00 по г.д.№.1199/99, ІІІ ГО на ВКС/; 4. „Налице ли е недействителност на трудово споразумение, с което служителят се съгласява да премине на нова длъжност, ако не е взето становището на ТЕЛК или съответният медицински орган по трудоустрояване?”; 5.”Длъжен ли е съдът да посочи конкретна правна норма, в противоречие на която са сключени трудовият договор /изменението на трудовото правоотношение или която е заобиколена, когато обявява трудовия договор/изменението за недействителни/”; 6.”При предявени искове по чл.74 КТ и чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, когато ищецът иска обявяване на недействителон на споразумение, по силата на което той е заел нова длъжност в предпритието, както и обявяването на уволнението за незаконно и възстановяване на старата му длъжност, ако съдът приеме, че не е налице недействителност на допълнителното споразумение, на коя длъжност следва да възстанови служителя? Може ли да го възстанови на новата му длъжност, ако той не е предявил такъв иск?”.
По отношение на първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната практика правните изводи на съда следва да са мотивирани и обосновани, като за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, той следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. В. съд не е процедирал в отклонение от тази практика. Той изрично е обсъдил всички оплаквания във въззивната жалба, в това число относно липсата на посочване на норма, чието нарушение и заобикаляне е налице-и, като е изложил собствени мотиви защо ги намира за неосновател ни и защо такова нарушение и заобикаляне на закона е налице /вкл. предвид чл.333 ал.1 т.2 КТ и чл.1 от Наредбата за трудоустрояване/, е приел, че оспореното допълнително споразумение е недействително.
Във връзка с втория изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК отново не е налице. В цитираната задължителна практика на ВКС е прието, че съдът следва да отрази в мотивите си преценката на всички правнорелевантни факти и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тях, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В. съд е съобразил тази практика. Във връзка с наведените оплаквания в жалбата е изложил подробни мотиви защо приема за установени или неустановени определени факти. Коментирал е както събраните писмени доказателства, така и показанията на разпитаните свидетели – като е посочил какво се установява и какво не от тях и защо ги кредитира или не. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени и фактически изводи. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуално допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с третия поставен въпрос се сочи практика, която е неотносима към настоящия спор. Тя касае недействителност на трудов договор /прието е, че при наличие на произнасяне, с което е обявена недействителността на трудовия договор, облигационната връзка между страните не може да бъде възстановена/, докато в разглежданата хипотеза е установено, че е налице действителен трудов договор, недействително е само допълнително споразумение към него относно нова длъжност, като предвид тази недействителност отношенията се уреждат съобразно действителното споразумение за длъжността „механик” – което предхожда недействителното споразумение. При това положение не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Поставените от касатора въпроси №.3-№.5 нямат самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивнната инстанция. Това е така, защото съдът е приел, че основанието по чл.71 КТ е неприложимо и не е налице по две причини – от една страна допълнителното споразумение от 3.08.15 е недействително, а от друга правоотношение между страните за длъжността „инженер автоматизация на производство” не е възникнало, доколкото ищецът изобщо не е започвал новата работа /срокът за изпитване по чл.70 ал.1 КТ започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа, а ищецът е продължил да изпълнява същата (старата) трудова функция по безсрочното си правоотношение/. При това положение решаващите изводи на съда не са основани само на поставените от касатора въпроси за недействителност на споразумение с трудоустроен работник, а и с това, че сключеното между страните допълнително споразумение по чл.119 КТ не е породило правното си действие. Предвид изложеното те не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 ТР №.1/09, ОСГТК на ВКС/.
Само за пълнота следва да се посочи, че когато работникът е уволнен от длъжност, която не е заемал, защото допълнителното споразумение за изменение на трудовото правоотношение, предвиждащо тази нова трудова функция, не е възникнало, то възстановяването му на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ се извършва на последната заемана по действително действащо до прекратяването споразумение длъжност /такава е била и претенцията по исковата молба /претендира се възстановяване на длъжността „механик”/; така е и уважена от съда/. Това е така, доколкото решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. /реш.№.5/22.03.17 по г.д.№.2225/16, IV ГО, реш.№.350/29.10.14 по г.д. №.2458/14, ІV ГО, ТР 2/12 по т.д.2/12/.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1500лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Ямболски окръжен съд №.110/21.07.16 по г.д.№.233/16.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да плати на П. Т. П., ЕГН [ЕГН], 1500лв. /хиляда и петстотин/ лева разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: