O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 30.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 11 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2558/03.12.2008 год. на Държавата, представлявана от М. на РРБ София срещу въззивно Решение Nо 528 от 24.10.2008 година, по гр.възз.д. Nо 499/2008 година на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 35 от 30.04.2008 година по гр.д.Nо 1785/2007 година на Плевенския районен съд и е постановено ново, с което е прието по отношение на Държавата, че О. П., по заявения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , е собственик на недвижим имот от 3 925 к.м.- УПИ III в кв. 606 по плана на гр. П., преотреден по действащия РП за „складова база” .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушение на процесуалните правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, Държавата- жалбоподател чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт П. С. , обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поддържайки, че същественият материално правен въпрос за установяване правото на собственост на Държавата в рамките на проведената защита по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ срещу О. П. и разграничаването на собствеността на държавна и общинска е разрешен в противоречиво от двете инстанции и неточно при тълкуване смисъла на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС от 1999 година, без да се ангажира съдебна практика на касационния съд. , а същественият процесуално правен въпрос за необходимостта от ново обсъждане на доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото от въззивната инстанция, разрешен в противоречие с т.19 от ТР 1/2000 г. ОСГК ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- О. П., с която се поддържа довод за законосъобразност на обжалваното решение, правилно приложение на закона и липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на О. П. е отменил решението на първата инстанция и приемайки, че „противопожарната и аварийна безопасност на населението„ на територията на гр. П. касае интереси от местно значение и обслужва интересите на общината , а не на държавата, са постановил ново решение , с което е уважен положителния установителен иск на О. П. срещу Държавата като е прието, че спорният терен – недвижим имот от 3 925 к.м.- УПИ III в кв. 606 по плана на гр. П., преотреден по действащия РП за „складова база”,е общинска собственост.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК.
Решавайки спор за собственост в рамките на заявения положителен установителен иска, въпросът за характера на спорния терен недвижим имот от 3 925 к.м.- УПИ III в кв. 606 по плана на гр. П., преотреден по действащия РП за „складова база” като държавна или общинска собственост , безспорно се е съществен материално правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Даденото разрешение на един и същ въпрос по приложение на закона по едно и също дело- т.е. по ЕДИН КАЗУС, от различните инстанции , не може да обоснове допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Доколкото не се сочи противоречива съдебна практика по приложение на критериите на § 7 т.3 от ПЗР на ЗМСМА, респ. на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС/ 1999 Г./ или такава хипотеза по дело, която да дава при аналогична фактическа обстановка правно разрешение, различно от това по обжалваното решение, то не може да се приеме , че е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не е налице основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираната задължителна съдебна практика-т.19 на ТР Nо 1/2000 г. на ОСГК ВКС касае хипотезата на разясняване от ОСГК на ВКС същността на въззивното обжалване и задълженията на съда като втора инстанция по съществото на спора, а доколкото има допуснати нарушения на процесуалните правила в посочения смисъл, то това би било основание за касиране на решението на въззивния съд, само доколкото е допуснато касационното му обжалване.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2558/03.12.2008 год. на Държавата , представлявана от М. на РРБ София срещу въззивно Решение Nо 528 от 24.10.2008 година, по гр.възз.д. Nо 499/2008 година на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 35 от 30.04.2008 година по гр.д.Nо 1785/2007 година на Плевенския районен съд и е постановено ново, с което е прието по отношение на Държавата, че О. П., по заявения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , е собственик на недвижим имот от 3 925 к.м.- УПИ III в кв. 606 по плана на гр. П., преотреден по действащия РП за „складова база” .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :