ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
София, 09.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 71/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. – гр. В. срещу Решение № 720 от 26. ХІ.2009 г. по гр.д. № 723/ 2009 г. на Врачански окръжен, с което е потвърдено Решение № 534 от 29.VІ.2009 г. по гр.д. № 329/ 2009 г. на Врачански районен съд, с което е отхвърлен искът за признаване за установено, че С. Й. К. – от гр. В., че дължи на “Т” Е. – гр. В. суми над тези, за които искът е бил уважен и първоинстанционното решение е влязло в сила – над 2862.51 лв. – топлинна енергия за периода 22. ХІІ.2005 г. – 31. Х.2008 г., със законната лихва от 22. ХІІ.2008 г. и над 679.31 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 22. ХІІ.2005 г. – 31. ХІ.2008 г. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че исковете са погасени по давност, вместо да приложи общата петгодишна давност, като не се касае за задължение за периодично изпълнение – по договора за потребление на топлинна енергия за битови нужди, лицата не поемат изначало задължение да плащат такси за всеки месец от отоплителния сезон, тъй като могат във всеки момент едностранно да се откажат от ползването на топлинна енергия и плащат същата, ако реално им е била доставена. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуален и материален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – с Р. № 498/18.VІ.2009 г. по гр.д. № 645/2009 г. на РС В. , Р. № 986/17.ІІІ. 2006 г. по гр.д. № 980/2005 г. на РС-В. Търново и Р. №1206/30. Х.2008 г. по гр.д. №5498/2007 г. на ВКС, произнасянето по които съществени процесуални въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Прилага копия от посочените съдебни актове.
Ответникът по жалбата С. Й. К. – от гр. В. по съображения, изложени в писмено Възражение, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата. Прилага копия от съдебни актове на различни по степен съдилища, невлезли в законна сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в отхвърлителната част първоинстанционно решение, с което съответно е уважен и отхвърлен установителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която поради изтекла 3-годишна давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, е отхвърлен искът за установяване съществуването на вземането за предоставена топлоенергия за периода 31.І.2004 г. – 21. ХІІ.2005 г. и вземането за обезщетение за забавено плащане за периода 29.ІІ.2004 г. – 21. ХІІ.2005 г. Изложени са съображения, че се касае за вземане за периодични плащания, като периодично е задължението,когато са налице еднородни повтарящи се задължения през определени периоди от време, плащането на предоставените от топлофикационните дружества услуги, е по договор за изработка – предоставяне на услуга – по който страните с Общите условия уговарят периодично (ежемесечно) предоставяне на определена услуга, като падежът на задълженията за ползваната услуга, е предварително определен, поради което длъжникът изпада в забава без покана. Направен е извод, че погасителната давност за всяко от месечните задължения тече от датата на падежа и изтича с тригодишна давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, като няма данни по делото давността да е прекъсната преди 22. ХІІ.2008 г., когато ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение – към тази дата са били погасени по давност вземанията, изискуеми 3- години назад от датата на заявлението – тези от 22. ХІІ.2005 г. С оглед експертизата, установила датата на възникване на всяко от месечните задължения, съдът е отхвърлил като погасен по давност искът за установяване на вземане за дължими суми за топлинна енергия за периода 31.І.2004 г. – 21. ХІІ. 2005 г. и искът за обезщете – ние за забавено плащане за периода 29.ІІ.2004 г. – 21. ХІІ.2005 г.
По разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, релевантен за делото : помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества, съставляват ли периодични плащания по смисъла на чл. 111 б.”в” ЗЗД и прилага ли се 3-годишната погасителна давност, неоснователно жалбоподателят поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика – с Решение № 168 от 22. ХІІ.2009 г. по т.д. № 408/ 2009 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, което има задължителен характер, е прието, че съгласно чл. 109 ал. 1 и чл. 110 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), чл. 155 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 20 от приложимите Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия, потребителите заплащат цената й на месечни вноски, като са предвидени различни системи за разплащане – на равни месечни вноски и изравнителна вноска, на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска, и въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Тъй като във всички посочени хипотези се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите, същото има характер на задължение за периодично плащане по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в ОУ падеж и не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Посочените от жалбоподателя Р. № 498/18.VІ.2009 г. по гр.д. № 645/2009 г. на РС В. и Р. № 986/17.ІІІ.2006 г. по гр.д. № 980/ 2005 г. на РС-В. Търново, не са влезли в законна сила, а Р. №1206/30. Х.2008 г. по гр.д. № 5498/2007 г. на ВКС, е постановено по ГПК (отм.), поради което не се включва в актовете, посочени в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, които имат задължителен характер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 720 от 26. ХІ.2009 г. по гр.д. № 723/ 2009 г. на Врачански окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: