ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
София, 17.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 239/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на П. А. К. – Е. с фирма “М” – гр. П. срещу Определение № 2* от 11. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 2946/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 596 от 11.ІХ.2008 г. по гр.д. № 2463/ 2008 г. на Пловдивски районен съд, с което е върната исковата молба на П. А. К. – Е. с фирма “М” – гр. П. и е прекратено производството по делото. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска определението да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания да продължи съдебния процес и да бъде удовлетворено искането за спиране на изпълнителното производство. С Молба от 21.І.2009 г. жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос за законосъобразното протичане на първоинстанционното дело, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед установяване на съдебна практика по тълкуване на чл. 439 ал. 2 ГПК. Жалбоподателят счита, че следва да се реши въпросът дали законодателят е имал предвид възможност за оспорване на вземането с иск, основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, или съобразно едно по-широко тълкуване следва да се приеме, че такъв факт може да представлява и фактът на узнаване на обстоятелство, което е от съществено значение за правилното решаване на спора в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по иска по чл. 439 ГПК. Изложени са съображения, че искът е недопустим, тъй като ищецът твърди, че е издаден изпълнителен лист въз основа на съдебно решение по гр.д. № 1353/ 2006 г., по което е отхвърлен предявеният от него насрещен иск за подобрения, и по-късно, след завеждане на изпълнителното дело, му е станало известно заведеното от неговия процесуален представител производство за обезпечаване на доказателства по чл. 165 ГПК (отм.), въз основа на което насрещният му иск би бил основателен. Съдът е посочил, че с оглед чл. 299 ал. 1 ГПК, е невъзможно пререшаване на спора с оглед стабилитета на съдебното решение и че предявеният насрещен иск в гр.д. № 1353/ 2006 г., касаещ подобренията, е бил отхвърлен, и сега съдът не може да се произнася два пъти за едно и също нещо. Съдът е заключил, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание или само на новонастъпили факти, съгласно чл. 439 ал. 2 ГПК, а извършените подобрения са били налице при решаването на делото и са били известни на ищеца.
Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал.1 ГПК, обусловен от изискването по чл. 439 ал. 2 ГПК – да е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, е съществен, но по този въпрос има установена съдебна практика (по чл. 255 ГПК – отм.) и не се налага установяване на практика по чл. 439 ГПК в смисъла, искан от жалбоподателя. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса в съответствие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че отрицателният установителен иск по чл. 255 ГПК (отм.) може да бъде основан само на факти, настъпили след издаване на съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист. Разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК е аналогична на чл. 255 изр. 2 ГПК (отм.), поради което при приложението на чл. 439 ал. 2 ГПК, следва да се приложи установената съдебната практика по чл. 255 ГПК (отм.). Отрицателният установителен иск по чл. 439 ал. 1 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че следва да се даде правно значение на узнаването на факта, вместо на преценката кога той обективно е настъпил и съществувал ли е към постановяване на решението, по което е издаден изпълнителният лист, в който случай е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението. В изложения смисъл са и указанията, дадени в Решение на ОСГК № 101 от 1. ХІІ.1972 г. по гр.д. № 95/ 1972 г., което служи за ръководство на съдилищата, в което е прието, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Налице е съдебна практика по приложението на чл. 255 изр. 2 ГПК (отм.), която следва да се съобрази при приложение на сега действаща разпоредба – чл. 439 ал. 2 ГПК, по която не се налага установяване на нова съдебна практика, както неоснователно се иска от жалбоподателя. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2* от 10. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2946/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: