3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 18.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1320 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Д. С. срещу тази част от Решение № 165 от 03.02.2014 год. по гр.д.№ 4061/2011 год. на Софийски апелативен съд с която е приет за неоснователен за сумата над 10000 лв. предявеният от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД.
В частта с която искът срещу застрахователя е бил уважен до размера на тази сума, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
ЗК [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Наследодателят на ищцата е починал в резултат на ПТП на 13.11.2010 год. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „ВАЗ” мод.”1500С” с ДК [рег.номер на МПС] е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК [фирма], С. С. е предявил срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000 лв. и обезщетение за забава, считано от датата на деликта.
Ответникът е направили възражение за невиновност на водача, поради това, че е било налице случайно събитие. При условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че пострадалият се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието в състояние на силно алкохолно опиянение (над 2 промила), както и че увреждания са му били причинени и от насрещно движещият се автомобил „БМВ”.
Механизмът на ПТП е бил предмет на установяване/оспорване в рамките на първоинстанционното производство, доколкото наказателното производство е приключило със споразумение. Допуснати са били единична и тройна експертизи. Въз основа на тях, първоинстанционният съд е приел, че не е налице случайно събитие. Като справедлив размер на обезщетението сумата 80000 лв. Приел е 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Уважил е иска за неимуществени вреди до размера на 10000 лв., приемайки заплатеното в хода на процеса от ЗК [фирма] обезщетение от 30000 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от датата на деликта. Сезиран с въззивната жалба на С. С. и насрещната жалба на ЗК [фирма], съставът на САС е счел, че съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението е правилно определено. Приел е за правилно определена и степента на съпричиняване. Променил е само периода на дължимост на обезщетението за забава, съобразно извършеното в хода на процеса плащане. Оставил е без уважение доказателственото искане на въззивницата Стоянова за допускане на нова автотехническа експертиза за установяване механизма на ПТП.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Формулирани са два правни въпроса, а именно: „1./ Обвързан ли е съдът от изводите на вещите лица, макар експертното заключение да не е оспорено от страните?; 2./ Може ли въззивният съд да събира доказателства, които не са събрани поради пропуск на страната или поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение?”.
Представени са решения на гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и по реда на ГПК-1952 год. (отм.), както и ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на посочените въпроси.
По първия от тях, а именно правомощията на съда по отношение преценката и възприемането на изводите, съдържащи се в експертното заключение е налице обилна и непротиворечива съдебна практика, постановена по реда както на ГПК (отм.), така и по реда на сега действащия ГПК. Представените съдебни решения не съдържат противоречиво произнасяне по този въпрос, както и не е налице противоречие между тях и процесуалните действия на съда по приемане и обсъждане на заключенията по настоящето дело.
По отношение на втория въпрос – правомощията на въззивния съд по събиране на нови доказателства, съдебната практика е обобщена и разяснена със задължителното за съдилищата ТР № 1/2013 год. на ОСГТК. Преценката на въззивния съд по искането за събиране на нови доказателства относно твърдяни в първоинстанционното производство обстоятелства, не е в противоречие с това Тълкувателно решение.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 165 от 03.02.2014 год. по гр.д.№ 4061/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.