О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 06.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1290 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. К. от [населено място], против решението от 19.04.2011г., постановено по гр.д. №11824/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.07.2010г. по гр.д.№3533/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от М. А. К. срещу Народно събрание на Република България и Държавата на Република България, чрез министъра на финансите, искове за солидарно заплащане на обезщетения за вреди от дискриминация по признак „имуществено състояние” и нарушение на принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от разпоредбата на §6, ал.1 от ПЗР на КСО за периода 30.08.2007г.-31.01.2010г.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на касационна жалба от ответника Народно събрание на Република България, който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение са отхвърлени предявените от М. А. К. срещу Народно събрание на Република България и Държавата на Република България, чрез министъра на финансите, искове за солидарно заплащане на обезщетения за вреди от дискриминация по признак „имуществено състояние” и нарушение на принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от разпоредбата на §6, ал.1 от ПЗР на КСО за периода 30.08.2007г.-31.01.2010г.
В исковата молба ищецът се е позовал на решение на Комисията за защита от дискриминация, за установяване на дискриминацията. Основал е иска си на твърдение за поддържане на дискриминационни практики, които са резултат от нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ такива искове се разглеждат по реда на АПК, т.е. от административните съдилища.
При тези данни касационният състав намира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, поради което и съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно чл.75, ал.2 от ЗЗДискр. не се дължи държавна такса за разглеждането на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.04.2011г., постановено по гр.д. №11824/2010г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: