1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№337
София, 02.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 639/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. В Л. Й., срещу определение № 378 от 19.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решение № 160/03.02.2014 г., постановено по гр. д. № 3 660/2013 г. на САС, 7-ми състав в частта, с която е осъдено да заплати държавна такса в размер на 31 800 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното в настоящото производство определение, Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от дружеството молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК до приключване на производството.
С решение № 160 от 03.02.2014 г. по гр. д. № 3 660/2013 г. Софийският апелативен съд отменил частично в отхвърлителната му част решение № 5 622/22.07.2013 г. на СГС по гр. д. № 8 075/2012 г. и е осъдил [фирма] [населено място] да заплати на М. С. А. от [населено място] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД още 530 000 лв. (разлика над уважения размер от 150 000 лв. до действително дължащия се такъв 680 000 лв.), обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП реализирано на 23.08.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2009 г. до окончателното плащане. Със същото частният жалбоподател е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 31 800 лв.съобразно размера на уважените искове, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила. Ответното дружество е депозирало молба с вх. № 865/06.02.2014 г., с която на основание чл. 247, ал. 1 ГПК моли да бъде поправена допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, тъй като определеният от съда размер на държавната такса е с 10 600 лв. повече от таксата, която следва да заплати. С определение № 378 от 19.02.2014 г. Софийски апелативен съд (предмет на настоящото производство) е оставил същата без разглеждане, като процесуално недопустима.
Обжалваното определение е неправилно.
Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото е страната да е направила своевременно искане за това до съда и доказателства за заплащането им. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Въззивният съд неправилно е квалифицирал подадената молба по чл. 248 ГПК и е приел, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК обуславя процесуалната й недопустимост. В случая не се касае за претенция на страната за присъждане на направените от нея съдебни разноски, а за погрешно определен от съда размер на държавната такса, която молителят – ответник по делото е осъден да преведе по сметка на съда, поради което чл. 80 ГПК въобще не намира приложение. Видно от данните по делото, размерът на определената такса, която частният жалбоподател е осъден да заплати по сметка на САС не съответства на размера на уважените искове, поради допусната от съда техническа грешка в изчисляването й.
При тези фактически данни, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество по подадената от [фирма] [населено място] молба с вх. № 865/06.02.2014 г.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 378 от 19.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 3 660/2013 г.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд [населено място] за произнасяне по същество по подадената от [фирма] [населено място] молба с вх. № 865/06.02.2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: