3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1032/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр.София, 15.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1032/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 477/21.03.2011 год., постановено по гр.дело № 754/2010 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, 1 отд., 14 състав № 2689/09.06.2010 год. по гр.дело № 4061/2008 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор на основание чл.407, ал.1/отм./ТЗ да заплати на М. В. В. от [населено място] сумата 86 948 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от настъпило на 21.06.2005 год. ПТП ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 5 147,61 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че предявеният иск е недопустим, а по същество – неоснователен, защото във воденото наказателно дело срещу делинквента е уважен предявения граждански иск за вреди от процесното ПТП, с което правото на ищеца да претендира обезщетение за същите вреди срещу застрахователя се е преклудирало, тъй като вече е упражнено срещу прекия причинител.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения съществен правен въпрос дали разглеждането и уважаването на иск на деликтно основание срещу прекия причинител представлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск за обезщетение срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Излага доводи, че произнасянето по поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото предвид съществуващи колебания в съдебната практика, позовавайки се на ППВС № 7/1977 год. на ВКС и р.№ 82/07.07.2009 год. по т.дело № 28/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът по касационната жалба М. В. В. от гр.Ст.З. не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с което е уважен предявеният иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ като е осъден ответника-касатор да заплати на пострадалия претърпените от него имуществени вреди от ПТП. Прието е, че искът е допустим, тъй като влязлата в сила присъда, включително в частта й по гражданския иск срещу делинквента не препятствува правото на увредения да претендира същото обезщетение пряко от застрахователя на виновния водач. Изложени са съображения, че претенцията е основателна с оглед събраните по делото доказателства и правото на обезщетяване за ищеца не е погасено, тъй като липсват данни, че е получил реално присъдените му суми по уважения граждански иск в наказателния процес. Направен е извода, че не осъждането на прекия причинител, а изплащането на задължението погасява вземането за обезвреда при ПТП.
При тези данни поставените от касатора правни въпроси свързани с допустимостта и евентуалната основателност на предявения иск са релевантни за изхода на спора. По тези въпроси, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна практика на ВКС, обобщена в ТР № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение, при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице по чл.407, ал.1/отм./ТЗ съответно по сега действуващия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Право на избор на увредения е от кого да иска репариране на претърпените от него вреди и двата иска са допустими дори когато деликтното обезщетение е платено. Плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД е без значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. Погасяване на материалното право за пострадалия настъпва едва с реалното обезщетяване на вредите – т.е. с фактическото изплащане на дължимото обезщетение. Същото разрешение е възприето и в хипотезата на извършено частично плащане от делинквента, тъй като увреденият винаги има интерес да претендира разликата до пълния размер на щетите от застрахователя, като преценката за основателност на иска по чл.407, ал.1/отм./ е конкретна с оглед рамките на определения максимален лимит по застрахователната полица на застраховка „гражданска отговорност”. В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, съобразявайки я с данните по конкретното дело, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 477/21.03.2011 год., постановено по гр.дело № 754/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: