3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 31.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2643/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
М. Х. Д. и И. Х. Х. са подали в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № 5 от 02.01.2014 г. по в. гр. д. № 2626/2013 г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност и искат то да бъде отменено, а предявеният иск за делба да бъде уважен. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касация Д. К. М. и М. К. А. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1879 от 08.05.2013 г. по гр. д. № 8006/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иск за делба на тавански етаж от многофамилна жилищна сграда, построена в дворно място в [населено място], [улица].
Въззивният съд приел, че сградата се притежава в режим на етажна собственост, като първият жилищен етаж принадлежи на ответника Д. М., вторият етаж е собственост на ищцата М. Д., а третият- на ищцата Ив. Х.. Въпросът за участието на ответницата М. А. в етажната собственост, с оглед оспорване действителността на договора за дарение на сутеренно помещение по н. а. № 143/2004 г., според съда не променя извода относно посочения режим на сградата. Основният спор по делото е за статута на таванския етаж и дали съобразно него е налице годен обект на делба. След анализ на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, въззивният съд приел, че не е установено таванският етаж да е променил статута си на обща част на сградата по предназначение, с оглед на което е неделим.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроса за допустимостта на делбата на таванския етаж съобразно предпоставките по ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС. Сочат, че съществени в случая са техническите обстоятелства, относими към допускането на делбата, визирани в посочения тълкувателен акт, които въззивният съд не е преценил в пълнота, а това са: има ли таванският етаж нужната височина и осигурен самостоятелен достъп до него и възможно ли е обособяването на отделни тавански помещения, така щото същите да бъдат получени в дял от етажните собственици в сградата.
За да поставят въпроса, касаторите изхождат от тази част на мотивите към обжалваното решение, в която въззивният съд посочил, че събраните доказателства не дават ясен и категоричен отговор за настоящото фактическо състояние на таванския етаж относно техническите му параметри, помещенията, от които се състои, тяхното предназначение и ползване, в случай, че такива съществуват на място. Този извод, обаче, не е решаващият за изхода на делото, а съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване може да се допусне по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за делото, защото са формирали решаващите изводи на съда.
В тази насока въззивният съд е приел, че таванът има нужната височина, обем, пространство за изграждане на складови помещения, които да обслужват обектите в жилищните етажи, и достъп от вътрешна стълбищна клетка в северозападната част на сградата, поради което се явява обща част на сградата по предназначение, както считат и касаторите, а не по естеството си, както настояват ответниците, какъвто би бил, ако не отговаря на тези изисквания и служи единствено за изолация между последната етажна плоча и покривната конструкция, съобразно указанията в ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС. За да съществува сградата и без общата по предназначение част и да бъде таванският етаж годен обект на делба, това предназначение следва да бъде променено със съгласието на всички етажни собственици, насочено в случая към обособяване чрез преустройство на отделни тавански помещения, които да бъдат разпределени помежду им като обслужващи самостоятелно техните отделни жилища. В съответствие с разясненията в ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС съдът е посочил, че това съгласие може да бъде дадено изрично или мълчаливо – с фактически действия /например изграждане на самостоятелни сервизни клетки/ или правни действия /например договор за доброволна делба, но не и съдебна/. В конкретния случай проектът за делба на таванския етаж, на който ищците се позовават, обосновава единствено статута на таванския етаж като обща част по предназначение, но не и съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението му за общо ползване, доколкото същият е изготвен по възлагане единствено на ищците, а не е и одобрен; не се установява фактически да са изградени отделни тавански помещения. Други данни и доказателства за промяна предназначението със съгласието на всички етажни собственици не са налице. Въззивният съд е посочил още, че ищците и не твърдят постигането на такова съгласие, а то не може да бъде заместено от съдебната делба.
В изложението касаторите се позовават на констатираното по делото незаконно строителство и считат, че то фактически е заблудило съда, за да достигне до погрешни изводи, но данните по делото сочат друго. Въззивният съд е обсъдил данните за незаконно надстрояване в периода 2002-2006 г. и обособяване на обитаеми помещения в подпокривното пространство, като с влязла в сила заповед от 2007 г. на зам. началника на ДНСК е разпоредено премахването на незаконния строеж, но изрично е посочил, че предмет на делба може да бъде и незаконна постройка, като без правно значение е дали тя е търпима по смисъла на пар. 16 от ПР на ЗУТ или подлежи на премахване, защото докато съществува като самостоятелен обект, всеки съсобственик може да иска делба. Както се посочи, решаващите съображения за отхвърляне на иска за делба не са във връзка с наличието на незаконен строеж, а с това, че не е налице промяна на предназначението на общата част по съгласие на всички етажни собственици.
С оглед изложеното, не се констатира противоречиво разрешаване на въпроса, поставен от касаторите. Следователно, предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5 от 02.01.2014 г. по в. гр. д. № 2626/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: