О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 11.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 05 август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 288 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1, вр.чл.280, ал.1 и чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от съделителите Б. Г. Д., Б. Д. Г. и Н. Г. Д. , чрез адв. Ц. Ц. и адв. Ст. Х. срещу определение № 27/10.05.200 г. по ч.гр.дело № 229/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.01.2010 г. по гр.дело № 25/09 г. на П. районен съд. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно.
В изложението към частната жалба поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на П. окръжен съд по чл.280,ал.1,т. 2 и т.3-та от ГПК. Правнят въпрос, формулиран в изложението е по приложението на чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК – следва ли да се спре делбено производство, при условие, че предявения след предявяване на иска за делба иск за недействителност на нотариален акт за дарение, касае спор между същите страни, за същия имот, предмет на делбата и следва ли този иск за недействителност на дарение да се разглежда в отделно производство или да се разгледа в делбеното производство. Според жалбоподателите правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е решаван противоречиво от съдилищата. Цитирано е определение № 876/16.09.2009 г. по гр.дело № 682/09 г. на ВКС II г.о.
Ответниците по частната жалба Н. С. Г. и Н. К. С. , чрез адв. Д. М. са изразили становище в писмен отговор за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е приел за правилно определението на П. районен съд от 18.01.2010 г. по гр.дело № 25/2009 г., с което е спряно производството по делото, поради наличие на съдебен спор между същите страни относно имота, предмет на делбата, който е преюдициален за установяване наличие на съсобственост и квотите от същата за страните по делото.
Прието е, че предявеният иск пред районния съд е за допускане на съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. П., ул.”Е” със застроена площ от 55.78 кв.м. между съделителите Б. Г. Д., Н. С. Г. , Б. Д. Г. , Н. Г. Д. и Н. К. С. Пред първоинстанционния съд адв. пълномощника Д. М. на съделителите Н. Г. и Н. С. е представил писмени доказателства, установяващи наличие на предявен иск пред П. окръжен съд от ответниците по частната жалба срещу останалите страни по делото за обявяване недействителност на дарение, извършено с нот.акт № 13/2005 г. на нотариус при ПРС на 5/6 ид.части от процесния апартамент, извършено в полза на съделителя Б. Г. Д.. Ответниците по частната жалба са поискали спиране на производството по делбеното дело пред ПРС на осн.чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК – поради наличие на преюдициален спор, разглеждан от П. окръжен съд, който е от значение за правилното решаване на спора по делбеното дело. Прието е също, че по подадената искова молба от съделителите Н. Г. и Н. С. срещу останалите страни по делото на 14.01.2010 г. в П. окръжен съд е образувано гр.дело № 24/2010 г. При тези факти съдът е приел, че решението по гр.дело № 24/2010 г. на П. окръжен съд ще има значение за правилното решаване на спора по делбеното дело с предмет същия недвижим имот относно съсобствеността и размера на делбените части. С оглед на изложените съображения съдът е потвърдил обжалваното определение от 18.01.2010 г. по гр.дело № 25/2009 г. на П. районен съд.
Съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК на определението на П. окръжен съд по поставения правен въпрос. Съобразно даденото тълкуване с ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В настоящият случай правният въпрос е разрешен с обжалвано определение. Цитираното в изложението определение № 876/16.09.2009 г. по гр.дело № 682/09 г. на ВКС II г.о. е постановено по реда на чл.288 от ГПК и е извън обхвата на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване на определението на П. окръжен съд по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на определението на ПОС по същият правен въпрос на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Според т.4-та от ТР № 1/09 г. по т. дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречи, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съдът намира, че нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК е достатъчно ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. Разпоредбите на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК са с идентично съдържание с разпоредбите на чл.182,ал.1,б.”г” от ГПК/отм./, по приложното поле на които е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на П. окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 27/10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 229/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНО ВЕ: