3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№338
С., 16.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 4308 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7983/9.05.2014 г. на Ж. Д. Г. чрез пълномощника му адвокат Й. Д. Г. против определение № 996 от 9.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 377 по описа за 2014 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без разглеждане възражението по чл.423 ГПК на Ж. Д. Г. против издадената срещу него в полза на [фирма] заповед за изпълнение на парично задължение № 2613 по чл.410 ГПК от 22.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3886/2013 г. на Районен съд-Бургас.
Ответната по делото [фирма], [населено място] е подала писмен отговор, в който поддържа, че частната жалба е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение Окръжен съд-Бургас е констатирал, че производството пред Районен съд-Бургас е образувано по заявление, депозирано от [фирма], с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ж. Д. Г. и Й. Д. Г.. Заповедта за изпълнение е издадена на 22.05.2013 г. В двуседмичния срок по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражения, с които са оспорили претендираните от тях вземания. Едновременно с това, на същата дата 01.07.2013 г., е депозирано и възражение по чл.423, ал.1, т.2 ГПК, което е дало повод за образуване на делото пред окръжния съд. Въз основа на горните факти съдът е изложил съображения, че по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори вземането като подаде възражение пред въззивния съд, ако е бил лишен от възможност да направи оспорването пред първоинстанционния съд, издал заповедта за изпълнение. Разпоредбата урежда случаите, когато длъжникът е бил лишен от възможност да депозира възражение по чл. 414 ГПК, тъй като е налице някое от основанията по чл. 423, ал. 1 ГПК и с приетото възражение в производството пред въззивния съд той реализира това си право. В случая вследствие на подаване на възраженията по чл.414 ГПК съдът е указал на заявителя за възможността му да подаде иск за установяване на претендираното вземане от негова страна, който се е възползвал от тази си възможност. Направен е извод, че при наличие на депозирано в законовия двуседмичен срок възражение по чл.414 ГПК, то длъжникът е лишен от правен интерес за предявяване възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.2 ГПК, поради което и последното се явява процесуално недопустимо.
Жалбоподателят счита, че определението на окръжния съд е неправилно, тъй като издадената в противоречие с чл.411, ал.2, т.4 ГПК заповед за изпълнение е недопустима и въззивният съд е следвало да я обезсили или да върне възражението на районния съд с указания за обезсилване на заповедта. Д. е неоснователен. Защитата на длъжника в заповедното производство по глава ХХХVІІІ ГПК се осъществява по специфичен ред, изрично уреден в закона – чрез подаване възражение по чл.414 ГПК, респективно по чл.423 ГПК. Възражението по чл.423 ГПК замества възражението по чл.414 ГПК и предизвиква последиците по чл.415 ГПК, освен в случаите на нарушение на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, в които чл.423, ал.3, изр.последно предвижда обезсилване на заповедта за изпълнение. В нормата на чл.423, ал.1 ГПК като предпоставка за допустимост на възражението във всички хипотези на т.1 до т.4 изрично е уредено условието длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането. В случая жалбоподателят е реализирал правото си да подаде възражение по чл.414 ГПК, поради което подаденото възражение по чл.423 ГПК се явява процесуално недопустимо и атакуваното определение на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено без разглеждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 996 от 9.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 377 по описа за 2014 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: