О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 339
гр. СОФИЯ , 07.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 297/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В. К. Г. е обжалвала определението на Кюстендилския окръжен съд от 10.05.2011г. по гр.д.№ 202/2011г. , с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответницата М. М. Ц. е подала писмен отговор по реда на чл. 276 ал.1 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд е приел, че предявеният иск по чл.32 ал.2 ЗС е обусловен от разглеждането на спора по предявения от М. М. Ц. , М. К. Б. и И. Р. Б. против В. К. Г. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че ищите са собственици на 446/593 ид.ч. от урегулиран поземлен имот VІІ-369 кв.18 по плана на [населено място], идентичен с процесния. Съдът е изложил съображения, че по гр.д.№ 893/2011г. се цели установяване на право на собственост и на лица, които не участват в производството по чл.32 ал.2 ЗС, в което като необходими другари трябва да участват всички съсобственици.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно , защото решението по чл.32 ал.2 ЗС не създава сила на пресъдено нещо по отношение на други лица и всяка промяна на обстоятелствата относно имота, включително и съсобствеността води до възможност за завеждане на нов иск за разпределяне на ползването, а и ответницата е имала възможност в срока за отговор по чл.131 ГПК да предяви насрещен или инцидентен установителен иск.
. С обжалваното пред Кюстендилския окръжен съд решение на районния съд [населено място] от 10.01.2011г. по гр.д.№ 1936/2009г. е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 65245.1.417 по регулационния план на [населено място], Кюстендилска област при равни части по 300 кв.м. между В. К. Г. и М. М. Ц. по варианта от заключението на вещото лице, депозирано на 05.03.2010г. съдът е приел, че всяка от страните притежава по ? ид.ч. от имота, придобитИ по договори за дарение, сключени с нот.акт № 6/1989г. и 178/1972г. Доводите на ответницата по делото М. М. Ц. във въззивната жалба са, че според избрания от съда вариант за ползване не е предвидено място за достъп до частта, разпределена й за ползване с моторно превозно средство и не е съобразено, че тя притежава и двете стопански постройки, които попадат в дела, определен за ползване на другата съсобственица.
Производството по чл.32 ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците, които не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на съсобствения имот, мнозинството налага режим, който не е съобразен с правата на малцинството или не взема решение за начина на ползването на общите части. Решението на съда в това производство не се ползва със сила на пресъдено нещо , при промяна в обстоятелствата всеки от съсобствениците може да инициира нова производтво. Ето защо спор за съсобственост повдигнат по време на висящото производство от трети лица не е преюдициален и съдът не е длъжен да изчаква разрешаването му със сила на пресъдено нещо. Само въз основа на твърдения на трети лица, че притежават права, придобити на оригинерно основание, без да се позовали до този момент на давността , съдът няма основание да приеме, че има и други съсобственици, които следва да конституира в производството по чл.32 ал.2 ЗС. От друга страна по действащия ГПК въззивният съд не може да извършва проверка на първоинстанционното решение на основания, различни от посочените в жалбата, а довод за неучастие на всички съсобственици в настоящото производство не е бил направен във въззивната жалба. С оглед на изложеното като постановено в нарушение на процесуалните правила обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на жалбата по същество .
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на Кюстендилския окръжен съд от 10.05.2011г. по гр.д.№ 202/2011г. , с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК и
ВРЪЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: