О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 28.06. 2013 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИНА ДОКТОРОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.дело № 18 по описа за 2013г. на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по повдигната от Окръжен съд – Стара Загора с определение № 575 от 18.05.2013 г., постановено по гр. дело № 1178/13 г., препирня за подсъдност с Административен съд – Стара Загора.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съобрази следното:
Пред Административен съд – Стара Загора е образувано адм. дело № 136/13 г. по молба от [фирма], чрез управителя М. Д. М. от [населено място] баня, за прогласяване на нищожност на акт за установяване на публично общинско вземане № 003/12.11.2012 г., издаден от кмета на Община – П. Б., евентуално за неговата отмяна. Направено e и искане за спиране на принудителното изпълнение на по изп. дело № 20138720400055/2013 г. по описа на ЧСИ, рег. № 872 Д. Ц. на основание чл.166 АПК.
С определение от 01.04.2013г., постановено по адм. дело № 136/13 г. е разделено производството по жалбата срещу акта за установяване на публично общинско вземане и по искането за спиране на принудителното изпълнение. По последното е образувано адм. дело № 140/13 г., производството по което е прекратено с определение № 132 от 30.04.2013 г. и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора, като е прието, че след като общината е предпочела принудителното събиране на публичното задължение да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, а не от публичния изпълнител по реда на ДОПК, компетентен да постанови спиране на изпълнително производство е Окръжен съд – Стара Загора.
С определение № 575 от 18.05.2013 г., постановено по гр. д. № 1178/13 г., Старозагорският окръжен съд е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния съд за разглеждане на искането на [фирма] по чл. 166 АПК като е приел, че след като компетентен по обжалването на акта за установяване на общинско вземане е Административен съд – Стара Загора, той е компетентен да се произнесе и по искането за спиране на изпълнението на административния акт, което изпълнение е започнало въз основа на същия акт. Изложени са и съображения, че видът и характерът на изпълнителното производство зависи от изпълнителното основание, което в случая е по чл. 268 АПК и попада в обхвата на дял пети от АПК „Изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела“, като постановленията в това производство, съгласно чл. 296, ал. 1 АПК са подсъдни на административния съд по мястото на изпълнението.
По възникналия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
За определяне на приложимия ред, по който следва да се разгледа искането за спиране на изпълнителното производство, следва да се вземе предвид характерът на вземането, което в случая е породено от оспорвания акт, попадащ в обхвата на изпълнителните основания по чл. 268, т. 1 АПК. Това искане е направено с оглед оспорване валидността, респ. правилността на индивидуален административен акт, по което компетентен да се произнесе, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, е административният съд и целта му е да се обезпечат интересите на жалбоподателя при благоприятен за него изход по образуваното административно дело, поради което компетентен да се произнесе по него е също съдът, разглеждащ това дело. В случая не се касае за жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435-438 ГПК с искане за спиране на изпълнението до приключване на производството или за молба за обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК чрез налагане на такава мярка, произнасянето по които би било от компетентността на гражданския съд, но последният не би могъл в самостоятелно производство да преценява дали са налице условията за спиране на едно принудително изпълнение, започнало въз основа на административен акт, който се оспорва пред административен съд.
И тъй като няма спор, че обжалването на акта за установяване на публично общинско вземане на кмета на Община – П. Б. е подсъдно на Старозагорския административен съд, този съд е компетентен да се произнесе и по молбата за спиране на образуваното въз основа на този акт изпълнително производство.
По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О п р е д е л и :
К о м п е т е н т е н да се произнесе по искането на [фирма], [населено място] баня да бъде постановено спиране на принудителното изпълнение, насочено срещу него по изп. дело № … г. по описа на ЧСИ, рег. № … Д. Ц. е Старозагорският административен съд.
И з п р а щ а делото на Административен съд – [населено място] по подсъдност.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: